Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Защо там? — запита се на глас той.
Ако от С-97 бе изтекла радиация, това би трябвало да стане от товарното отделение.
Мърсър видя местата, където корпусът бе разкъсан от катастрофата и от лавината, която бе затрупала самолета. Той избра една от дупките близо до пилотската кабина и се залови за работа с брадвата. Почиваше си на всеки час, съзнавайки, че слънцето ще залезе, преди да се е върнал при останалите. Трябваше да внимава да не се изпоти — иронично условие, като се имаше предвид, че температурата е спаднала под точката на замръзване.
В три и половина следобед най-после направи достатъчно широк отвор и влезе в самолета. Леко повишената радиация все още беше под опасното ниво. Не знаеше какво ще намери вътре, нито какво ще означава това за оцелелите, които разчитаха на него.
Вътре беше тъмно, затова Мърсър включи фенерче. Лъчът освети обагрен в рубиненочервено труп, който го гледаше с невиждащи очи. Мърсър отстъпи назад, спъна се и падна. Остана на пода, без да обръща внимание на болката, която смразяващият въздух причиняваше на белите му дробове. Знаеше, че в самолета има трупове, но не бе подготвен за онова, което видя.
Когато се успокои, Мърсър стана и освети трупа на радиста навигатор. Рубиненочервеният цвят се дължеше на замръзналата кръв около устата на човека и върху коженото му авиаторско яке. Изглежда бе изтекла от носа му и от… Мърсър се наведе, за да види по-отблизо. „Господи, очите му! От очите му е текла кръв.“
В снега на пода имаше още кръв. Мърсър насочи лъча на фенерчето към пилотската кабина. Почти всички стъкла бяха счупени от катастрофата преди петдесет години. Снегът, проникнал вътре, се бе втвърдил в безформена маса лед. Вторият пилот беше на мястото си. Главата му бе извърната на една страна, сякаш светлината все още го дразнеше. Натрупаният върху гърдите му сняг беше обагрен в червено. И от неговите очи бе текла кръв.
Мърсър се бе оказал прав. Навигаторът и копилотът бяха в самолета, затова трупът в Кемп Декейд беше на Джак Дилейни. Той насочи лъча на фенерчето към неговото място, за да се увери напълно. От онова, което видя, рязко отстъпи назад.
Майор Дилейни седеше там, сякаш още управляваше самолета. Шапката беше на главата му, но коженото му яке бе изчезнало. По-голямата част от лицето му бе посивяла и се бе набръчкала, затова блестящите му зъби изглеждаха още по-ужасяващи. Усмихната глава на смъртта с авиационни очила.
Сред ледовете
Аника не знаеше колко пъти е погледнала часовника си и е изчистила кондензираните изпарения от дъха си по стъклото. Докато слънцето залязваше, започна да го прави още по-често. Устните я заболяха, защото непрекъснато ги хапеше.
Мърсър не бе споменал, че ще остане при другия катастрофирал самолет до сутринта, нито бе взел достатъчно провизии. Гъстата мъгла, паднала през последния час, засилваше безпокойството й. Тъй като щяха да прекарат няколко седмици в ледената пустош, не можеха да си позволят да прахосат нещо за сигнален огън и ако загубеше следите си на връщане, Мърсър никога нямаше да ги намери.
Отначало тя си повтаряше, че се тревожи само защото Филип Мърсър е безспорният водач на групата. Действията му бяха спасили всички и отсъствието му, макар е за няколко часа, бе оставило другите намръщени и песимистично настроени. Те вечеряха почти без да разговарят и всеки се оттегли в различни краища на самолета за да спи. Аника остана будна, за да наглежда исландеца Магнус, трийсет и пет годишния пилот. Марти седеше до нея, но се предаде на изтощението. Айра Ласко будува най-дълго от всички и после си легна, като й каза да направи същото. Освен това я увери, че Мърсър знае какво прави.
Аника обаче не беше толкова сигурна. Макар да не бе идвала в Гренландия, беше прекарала повече време в сурови условия от другите оцелели. Познаваше опасностите, беше виждала последиците от измръзването и знаеше колко е уязвим сам човек навън, когато температурата е под точката на замръзване.
Сега, когато будуваше сама втори час, Аника си позволи да мисли и за другата, по-лична причина за безпокойството си. Тя не познаваше Мърсър достатъчно добре, за да мисли за нещо повече от физическо привличане. Мърсър притежаваше вродена мъжественост, каквато другите се стремяха да постигнат с прояви на ненужна смелост и прекалена самоувереност. Той се подценяваше, сякаш се опитваше да скрие таланта си. Беше го-динадве по-голям от нея, но приличаше на пълен с енергия юноша, който не може да свикне с мисълта, че пораства. И това беше очарователно.
Аника си спомни погледа, който й бе отправил, след като бяха избягали от пожара. В очите му видя собственото си желание. Опитът й подсказваше да сдържа чувствата си заради драмата около запознанството им и всичко случило се оттогава. Тя бе имала любовници, с които бе споделяла опасностите, предимно колеги алпинисти, и всяка връзка бе рухвала под тежестта на последвалото еднообразие. Макар че беше несправедливо да сравнява Мърсър с другите мъже, Аника подозираше, че в края на краищата ще стане същото.