Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Преди да сляза от „Ньорд“ — продължи Аника, — научих, че Мърсър е в базовия лагер на „Геопроучвания“. Разбрах, че всичко е нагласено. След катастрофата на хеликоптера претърсих пощата и скрих всичко, адресирано до него. Не можех да рискувам информацията на Шрьодер да бъде предадена на човек, когото не познавам и на когото нямам доверие. Смятах по-късно да се върна и да взема писмото, което зарових в снега на стотина метра от хеликоптера.
Айра погледна Мърсър.
— Значи нашият незнаен пътник не е бил незнаен.
— Аника ми призна това точно преди да открием бомбата — каза Мърсър. — Но заради грубата шега на приятеля ми Хари не е взела писмото, което е търсела. Подозирам, че е скрила плика, изпратен от Чарли Брус.
Той й направи знак да продължи да разказва.
— Тъй като Шрьодер е бил инженер, дядо ми и аз смятаме, че е участвал в построяването на таен склад за плячката на нацистите на място където съюзниците не биха могли да го намерят. След края на войната в стари солни мини е било намерено огромно съкровище, но има предмети на изкуството, антики, бижута и тонове злато на стойност милиарди долари, които още не са открити. Думите на Шрьодер, че златото, което търсим, е само част от проекта, ни накараха да мислим, че сме попаднали на някой от тайните им складове.
— Тук, в Гренландия? — учуди се Марти Бишоп. — Струва ми се доста крайно дори за нацисти.
— Бих се съгласила с теб, ако Мърсър и аз не бяхме тук заедно с Рат.
— Откъде Шрьодер е знаел, че вие двамата ще ходите в Гренландия?
— Нямам представа — призна Аника.
— Това е част от сценария — каза Мърсър и отпи глътка бренди. — Руснаците, които са изпратили информация за Ото Шрьодер на дядото на Аника, са избрали него вместо по-известните ловци на нацисти, защото са разбрали, че златото е в Гренландия и Аника ще идва тук. Готов съм да се обзаложа, че точно тези хора са казали на Шрьодер, че Аника може да ми се довери.
— Точно така — извика тя. — Той каза, че е получил загадъчно обаждане няколко седмици преди убийството му.
— Това обаче не обяснява как са разбрали, че Мърсър ще бъде тук — отбеляза Айра.
— Или са научили тази информация от уебсайта на Топографското дружество и са решили да ме включат в експедицията, или Чарли Брус е нагласил нещата така, че двамата с Аника да сме тук по едно и също време.
— Това означава, че и Чарлй участва в заговора — колебливо каза Марти. — Познавам го от години. Той не е ловец на нацисти.
— И аз го познавам отдавна — съгласи се Мърсър, — но колкото и невероятно да звучи, това е единственото обяснение.
— Защо смяташ, че трупът в Кемп Декейд е последната жертва на холокоста? — попита Хилда. Тя не говореше английски и Ервин Пул й превеждаше разговора.
— Мисля, че човекът е бил евреин, работник роб, използван да изкопае пещера, където германците да скрият плячката си. — Очите на Аника се напълниха със сълзи. — Неизвестно защо е бил изоставен и е успял да оцелее десет години, докато е открил Кемп Декейд. Не мога да си представя какви страхове и изолация е преживял, докато е установил, че единственият му шанс за спасение вече не съществува.
Горчивата ирония ги накара да замълчат и да се замислят за ужаса на подобна смърт.
— Може да е бил германски войник — предположи Дйра.
— Не — отговори Мърсър. — Доказателството беше на ръката му.
Аника подсмръкна и избърса лицето си.
— И ти ли го забеляза?
— Тогава не се замислих, но сега значението му е очевидно. Трупът, който открихме в базата, имаше белег от вътрешната страна на ръката, сякаш от изгаряне. Смятам, че си го е направил сам, за да заличи идентификационния номер, който нацистите са татуирали на кожата му, когато е бил избран за жертва.
— Има ли доказателство за това?
— Ако има, трябва да е тук. — Мърсър даде на Аника дневника на Шрьодер. — Виж какво ще можеш да разбереш от това. Ние трябва да обсъдим други проблеми.
Аника се приближи до газената лампа, взе подвързания в кожа ръкопис и запрелиства страниците.
— Какво ще кажете за… — започна Айра.
— После ще стигнем до другите въпроси — прекъсна го Мърсър. — Щом „Геопроучвания“ премества мястото на операцията си, не можем да рискуваме да останем в самолета. Те ще го забележат, когато мъглата се вдигне.
— Първото правило за оцеляване е да останеш в превозното средство — напомни му Марти.
— Нямаме избор — възрази Мърсър. — Ако Рат ни открие, ще бъдем мъртви. Единствената ни възможност за оцеляване е да се движим.
— Колко време можем да оцелеем без подслон? — рязко попита Марти.
Той беше готов да се бори с „Геопроучвания“, за да се върне в Гренландия, но смъртта на Ингрид го бе накарала да промени решението си. Не му пукаше за нацистите, за заграбените съкровища и за оцелелите от холокоста. Единственото му желание беше този кошмар да свърши.