Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, че битката при Сталинград е била заради няколко тетрадки? — намръщи се Марти. — Я стига!
— Не, но по време на битката отвъд руската фронтова линия са били изпратени стотици екипи от специалните сили, за да ги търсят, и хиляди хора са загинали. Когато става дума за фанатизма на Хитлер, фактите са много по-странни дори от измислица. Ще ви разкажа друга история, за да илюстрирам това. — Ервин говореше така, сякаш изнасяше лекция на деца. — През април 1942 година той изпратил екип от учени, екипирани със свръхмодерни радари, на остров Руген в Балтийско море, за да проверят новата му теория. Хитлер бил убеден, че макар земята да е кръгла, ние не живеем на вътрешната извивка на куха сфера. Седмици наред учените изпращали радарни вълни към небето, надявайки се на отразен сигнал от британската военноморска база в Скапа Флоу. Навремето Германия била изостанала от съюзниците в областта на Радарните системи, но въпреки това фюрерът пропилял ценни ресурси за обречено на провал изследване.
— Но какво общо има това с Тунгуския метеорит?
— Не всички научни области, в които нацистите са работили през войната, са били абсурдни. Проектът „Пандора“ е бил далеч по-успешен. Както вече казах, първото официално разследване на експлозията е започнало едва през 1927 година. Интерес обаче проявявали и местните жители. Първото неофициално издирване било организирано година след взривяването на небесното тяло, но се провалило заради лошото време и недостъпността на мястото. Изминали две години, докато през 1911 някои видели с очите си разрухата. Тунгуска област е един от най-отдалечените райони в сибирската тайга и новината за този успех стигнала до столицата на империята Санкт Петербург едва през 1912 година, защото мнозина от изследователите умрели в гората или скоро след завръщането си от мястото на експлозията. Смъртта им била причинена от ужасяваща загадъчна болест, която разлагала плътта им. Накрая се превърнали в скелети.
Мърсър си спомни снимката на Стефансон Розмундер в болничното легло в Рейкявик и разбра какво го е убило.
— Селяните мислели, че дяволът е унищожил гората и е убил хората. Някои се върнали от зоната на експлозията със странни топли камъни и твърдели, че това са парчета от кожата на Сатаната. Жителите на цели селища, където били съхранявани тези непознати камъни, умирали от същата странна болест, обикновено няколко дни след завръщането на изследователите. Повиканите свещеници казали, че знаят какви тъмни сили действат, и вградили всички камъни в златни икони, убедени, че ще блокират злото, убило близо хиляда души. И успели.
Думите му бяха посрещнати с недоверие, но Мърсър обясни.
— Идеята е била страхотна, макар че не са разбирали защо. Ако камъните, които са събирали, са били радиоактивни парчета от метеорит, златото е действало като ефикасен щит заради плътността си.
Ервин Пул кимна.
— По-късните изследвания на Кулик потвърдили, че златото предпазва от радиацията много по-успешно от оловото. Той не можал да обясни защо тази радиоактивност реагира толкова различно. Това била загадъчна сила, за която знаели малцина.
Научната подготовка на Мърсър му позволи да види пропуска в историята на Пул.
— Защо този мощен източник на радиация не е убил всички, които са ходили на мястото на експлозията?
— Кулик знаел, че радиоактивните материали имат така наречения в наши дни период на полуразпад. Теорията му била, че парчетата от метеора се разпадат неравномерно, отвън навътре, и след няколко месеца повърхността става инертна, предпазвайки се от по-нататъшен разпад. Той смятал, че това явление е предизвикано от реакцията със земната атмосфера или вероятно е последица от слънчевата радиация, която разлага нещо в парчетата от метеора. Никой не е сигурен. Кулик предположил, че причина за смъртта на онези хора са били само парчетата, които селяните са обработили, като са разрушили нерадиоактивния пласт.