Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Мисля, че един от нас носи нещастие и това съм аз.
— Ако знаеше какво съм преживял през последните няколко години, щеше да си сигурна, че аз съм този с лошия късмет — пошегува се Мърсър, макар че в думите МУ имаше истина. — Айра, ще провериш ли дали нещо в самолета не се е запалило? Ервин, ти направи списък на всичко, което може да ни послужи.
— Добре.
— А аз? — попита Аника.
— Ти си единственият лекар сред нас, затова ще лекуваш хората, като започнеш от себе си. Главата ти още кърви. После прегледай Марти. Ингрид загина в катастрофата и той е… Знам ли. Просто виж как е.
Следващите думи на Мърсър бяха прекъснати от вика на Ласко. Той бе коленичил върху полузаровения нос на самолета и с всички сили изгребваше снега.
— Единият пилот е жив!
Марти Бишоп реагира по-бързо от другите и хукна към затрупаната пилотска кабина. Той блъсна настрана Айра и атакува снега, полепнал по предното стъкло, сякаш трескавите му действия можеха да прогонят мисълта за смъртта на Ингрид. След няколко минути Марти се промъкна през разбитото стъкло и докосна ръката, подаваща се от снега и леда. Вторият пилот хвана пръстите му.
Мърсър и Айра заобиколиха самолета и се приближиха до пилотската кабина откъм пътническото отделение. Започнаха да копаят, използвайки парчета от разкъсания корпус вместо лопати. Когато спряха, чуха как Марти насърчава пилота да се измъкне. След двайсет минути отломките бяха разчистени и Аника успя да се провре при летеца, за да му окаже медицинска помощ.
— Мърсър — извика тя, — трябват ми две парчета метал или дърво за шина. Ръката му е счупена. Донеси и чантата ми. Там има превързочни материали.
Хилда грабна чантата и я даде на Мърсър. Следващите десет минути изминаха в напрегнато мълчание, прекъснато от единединствен пронизителен вик, когато Аника намести ръката на пилота. Отчаянието от смъртта на другите бе завладяло всички.
Аника бавно излезе от пилотската кабина, измъквайки ранения летец. Ръката му бе превързана и прикрепена за гърдите и безбройните охлузвания на лицето му бяха обработени. Аника дори бе зашила най-дълбоките рани. Кожата й бе изпръскана с дезинфектант.
— Ще се оправи. Дадох му лекарства. Трябва да бъде на топло, за да се намали до минимум шокът, в който е изпаднал. — Тя се обърна към Марти, който влезе в пътническото отделение. — Искам някой да стои при него. Ти ще можеш ли?
Той погледна покритата с одеяло Ингрид.
— Ще се грижа за него — отговори Марти. Гласът му вече не трепереше.
— Хубава работа свърши — похвали я Мърсър, когато излязоха от самолета. — И с пилота, и с Марти.
— Бишоп е по-силен, отколкото мислиш. Само че нито Той, нито другите го знаят. — Аника изми в снега ръцете си.
Айра се приближи до тях. Изглеждаше невъзмутим и спокоен както обикновено.
— Какъв ще бъде следващият ни ход?
— Искам да огледам катастрофиралия самолет, а вие оправете този. Известно време ще живеем в него. Проверете дали сателитният телефон на Марти е в ред, защото когато слънчевата активност намалее, ще повикаме помощ.
Всички се заловиха за работа и Мърсър реши, че е време да тръгне. Той сложи в чантата си гайгеровия брояч и няколко протеинови блокчета и взе брадва, сребристо одеяло и малка туба гориво, в случай че не успее да се върне преди да се мръкне.
Пътят беше дълъг и мъчителен. С всяка стъпка в снега краката му затъваха до коленете. Вятърът духаше в лицето му и беше толкова силен, че затрудняваше придвижването. Той започна да се изпотява и почивките му зачестиха. Когато спираше, Мърсър поглеждаше гайгеровия брояч, озадачен, че уредът все още не показва радиация. Запита се дали Дилейни не е облъчен от друг източник.
Макар че катастрофиралият „С-97 Стратофрейтър“ беше само на три мили, бяха му нужни два часа, за да стигне до него. От въздуха бяха видели само част от крилото и парче от корпуса, но когато се приближи, Мърсър забеляза и други отломки. Петдесетте години преместване на леда бяха заличили последователността на падането на парчетата и Мърсър се изненада, че все пак е останало нещо.
На двеста метра зад парчето от крилото гайгеровият брояч започна да щрака. Мърсър притисна слушалките до ушите си. Количеството радиация беше незначително и сърцето му отново забави ударите си.
Той претърси района, проверявайки къде радиацията е най-силна, и откри корпуса. Самолетът се бе забил в скала и бе покрит с лед. Подаваше се само вертикалният стабилизатор. Мърсър прокара гайгеровия брояч по дължината на корпуса и забеляза, че показанията са най-силни над пилотската кабина.