Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Въпреки това беше забавно да мисли по друг начин.
Тя бе заспала неусетно, когато я събуди някакъв шум. Оцелелите бяха издигнали стена от сняг като преграда пред зеещата дупка в задната част на самолета, бяха направили грубовата врата от изкривено парче метал и бяха покрили с мушама другите отвори в корпуса. В резултат на това в самолета беше сравнително топло.
Привидението, което влезе на слабата светлина на единствената газена лампа, приличаше на митично същество, покрито със сняг. От шала на устата му висяха ледени висулки. На качулката на главата му имаше ореол от лед. Докато се движеше, от дрехите му падаше сняг.
Без да пророни дума, Мърсър угаси лампата и кабината потъна в мрак.
— Какво стана, Мърсър?
— Тихо!
Той беше задъхан, сякаш бе тичал маратон.
И после Аника чу равномерно далечно бръмчене, което сякаш се разнасяше от всички посоки. Тя не позна странния звук, но останалите наскачаха.
— Дирижабълът — каза Айра.
— Чух го преди около половин час. — Мърсър махна шала и смъкна качулката от главата си. — Опасявах се, че ще запалите сигнален огън, затова бягах с всички сили и дори през мъглата отдалече видях газената лампа.
— Какво става? — попита Ервин, търсейки очилата си.
— Те не знаят, че сме тук. — Аноракът на Мърсър беше вледенен и остана изправен, когато го пусна на пода. — Според мен въздушният кораб е на няколко мили оттук. Чуваме само ехото му, което отеква в планините.
— Защо е в района? — попита Марти.
Ледени тръпки полазиха по гърба на Мърсър. Той се разтрепери толкова силно, че трябваше да стисне челюсти.
— Предполагам, че премества базата на „Геопроучвания“ на север. Те искаха това от самото начало.
— Стратофрейтъра на Дилейни ли търсят? Айра подаде хавлия на Мърсър, за да избърше косата си.
— Мисля, че търсят нещо друго, защото Джак Дилей-ни и останалите от екипажа още са в самолета.
Думите на Мърсър бяха посрещнати с всеобщо учудване. В последвалата тишина се чу как бръмченето на дирижабъла заглъхва. Айра зададе въпроса, който вълнуваше всички.
— Щом Дилейни е в самолета, тогава чий труп намерихме в Кемп Декейд?
— Искаш ли ти да отговориш? — обърна се Мърсър към Аника.
Стомахът й се сви и тя се подпря на седалката, за да запази равновесие. Отначало мислеше, че с появата на Гюнтер Рат в базовия лагер се е затворил кръгът, започнал с издирването от дядо й на скритото нацистко съкровище и разговора с инженера Ото Шрьодер. Двамата имаха предвид таен склад някъде, очевидно в Гренландия, защото фактът, че Рат, Мърсър и Аника бяха там, не бе случаен. До момента тя не се бе замисляла кого нацистите са принудили да разкопае скривалището им без никаква надежда да оцелее в тази мрачна ледена пустош и да стигне до Кемп Декейд. От края на войната до затварянето на базата са изминали десет години, но въпреки това нямаше друго обяснение.
— Той е бил последната жертва на холокоста — прошепна тя.
Мърсър запали отново газената лампа и се вмъкна в спалния си чувал. Аника започна да разказва:
— През целия си живот дядо ми се опитва да намери и да върне вещи, заграбени от евреите по време на нацистката окупация на Европа. Наскоро той получи информация от неизвестен източник в Русия за товар злато, взето от Сталинград и изпратено в Хамбург. В документите пишеше, че инженер на име Ото Шрьодер е играл роля в тази операция, която се нарича „Проект Пандора“. — Гласът й стана по-твърд и гневен. — Допреди десет дни Ото Шрьодер живееше в покрайнините на Мюнхен. Отидох да го разпитам за златото. Когато пристигнах в дома МУ> го изтезаваха група мъже, ръководени от Гюнтер Рат — човека, който е поставил бомбата в този самолет. Докато умираше, Шрьодер ми каза, че златото е само част от операцията, и Филип Мърсър може да помогне. Аника го погледна въпросително.
— Горедолу по същото време аз получих съобщение до електронната поща от адвокат от Мюнхен, че неназован клиент ще ми изпрати пакет с документи. — Мърсър ги извади от чантата си и ги доближи до газената лампа, за да ги видят всички. — До пристигането на този дневник не бях чувал за Ото Шрьодер, нито знаех защо би ми го изпратил. И тъй като е на немски, нямам представа какво пише там.