Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Лунета се приближи, куцукайки, до брат си и плъзна ръка около кръста му. Погали яростно повдигащите се гърди.
— Бъде късно, Тобайъс — нежно му каза тя. — Лягай си вече. Прекара тежък ден в изпълнение волята на Създателя. Остави Лунета да ти помогне да се почувстваш по-добре. Ще ти хареса, обещавам.
Той не каза нищо.
— Галтеро си получи своето удоволствие, позволи на Лунета да те дари с нейното. Ще бъде истинско вълшебство — убеждаваше го тя. — Моля те, Тобайъс, позволи ми да го направя.
Той се поколеба само за миг.
— Не бъде време. Трябва да тръгваме веднага. Надявам се да си си взела урок тази вечер, Лунета. Повече няма да понасям непристойното ти държание.
Тя наведе рязко глава.
— Да, генерале мой. Ще се старая повече. Ще правя всичко по-добре. Ще видиш.
Той я поведе нагоре към стаята, в която беше разговарял със свидетелите. Пред вратата стояха стражи. От масата вътре той взе кутийката с трофеите и я завърза за колана си. Запъти се към вратата, но се върна. Сребърната монета, която беше оставил на масата — същата, която му бе дала старицата, я нямаше. Той погледна стража.
— Предполагам, никой не е влизал в тази стая, докато ме е нямало?
— Не, генерале — отвърна сковано войникът. — Никой.
Броган измърмори нещо на себе си. Тя е била тук. Взела си е обратно монетата, за да му остави съобщение. На излизане той не попита никого от другите стражи. Те също нямаше да са видели нищо. Старицата и внучката й бяха изчезнали. Измести ги от мислите си и се опита да се съсредоточи върху предстоящата работа.
Закрачи през коридорите към задната част на сградата, където трябваше да прекоси малко дворче, за да се окаже при конюшните. Галтеро щеше да се погрижи за всичко необходимо за из път и да оседлае три от най-яките атове. Около двореца със сигурност беше пълно с Д’Харанци, но под прикритието на тъмнината и снежната буря Броган беше сигурен, че двамата с Лунета ще успеят да се доберат до конюшните.
Броган не каза нищо на хората си. Беше тръгнал да преследва Майката Изповедник и за намеренията му щяха да знаят само той, Галтеро и Лунета. При тази буря трима души имаха шанс да се измъкнат, но за целия отряд на „Братството“ щеше да бъде невъзможно. Толкова много хора със сигурност щяха да бъдат забелязани и спрени. Щеше да се стигне до битка и можеше всички да загинат. „Кръвта на братството“ бяха свирепи бойци, но не можеха да се мерят по численост с Д’Харанската армия. Още по-лошо — по онова, което Броган бе видял, можеше да съди, че Д’Харанците не са новаци в битките. По-добре щеше да бъде да остави хората си тук, за да отвличат вниманието. Те нямаше да могат да издадат нещо, което не знаят.
Броган отвори внимателно дъбовата врата и огледа нощта навън. Видя само снежната вихрушка, осветена слабо от няколкото лампи на втория етаж на сградата. Но тази слаба светлина му бе необходима, за да се добере до конюшните, чието разположение не познаваше добре.
— Движи се плътно зад мен. Ако срещнем войници, ще се опитат да ни спрат. Не можем да си го позволим. Трябва да хванем Майката Изповедник.
— Но генерале мо…
— Тихо! — озъби й се Броган. — Ако се опитат да ни спрат, по-добре измисли начин да ни измъкнеш. Разбрано?
— Ако са много, ще мога само да…
— Не си играй с нервите ми, Лунета. Обеща ми да се стараеш повече. Давам ти тази възможност. Гледай да не ме разочароваш пак.
Тя се загърна в красотичките си.
— Да, генерале мой.
Броган духна лампата в коридора и издърпа Лунета навън във вихрушката, която ги понесе в нощта. Галтеро вече би трябвало да е оседлал конете. Трябваше само да стигнат до него. В този сняг Д’Харанците нямаше да могат да ги видят, камо ли да ги спрат, яхнали конете. Тъмният силует на конюшните се виждаше все по-ясно.
Изведнъж от снега започнаха да изникват фигури на войници. Те забелязаха двамата бегълци и извикаха другарите си, в същото време се чу металният звън на мечовете им. В бушуващата буря гласовете им не стигаха далеч, но се чуваха достатъчно, за да съберат плътна маса от яки мъжаги наоколо им.