За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Сега те щяха да се превърнат в начин да се подкупи пратеник, който да отнесе съобщението на Доминик до неговия кораб. Тя се надяваше, че ако даде някое от тях на мъжа по прякор Червения в кръчмата „Медната риба“, той ще го приеме в замяна на услугата да отнесе писмото до „Песента на морето“.
Въпреки че знаеше, че не трябва да издава и звук, Абигейл ахна, когато вдигна капака на облечената с кадифе кутия. Пръстите й затрепериха, докато изваждаше отвътре изумрудената огърлица. Теси, застанала до вратата, притисна ръка към устата си, за да възпре възхитеното си изхълцване.
Абигейл понечи да я остави в кутията. Беше толкова красива с камъните, блестящи като котешки очи сред перлите и сложните златни шарки.
— Госпожице Абигейл — повика я тихо Теси, — какво правите?
— Твърде красива е, за да я открадна.
Камериерката нахлу в стаята с присвити от гняв очи.
— Да не сте полудели? Той смята да открадне живота ви от вас. Вашия живот и живота на мъжа, когото обичате. Какво може да бъде по-прекрасно от живота, който можете да споделите с капитан Сен Клер?
Пръстите на Абигейл така силно стиснаха огърлицата, че камъните се врязаха в дланта й.
— Права си.
— Тогава недейте да изпитвате вина, че ще вземете това единствено нещо от него, преди той да е взел всичко от вас. — Очите на Теси се изпълниха със сълзи. — Надявам се това да е най-красивото нещо тук, защото той открадна най-хубавото нещо от живота ми, когато не направи нищо, след като синът му уби сестра ми.
Абигейл заобиколи бюрото и прегърна прислужницата.
— Благодаря ти за всичко, с което ми помагаш.
— Само изпълнете плановете си и така ще ми се отплатите.
— Ще дойдеш ли в Лондон с мене?
Теси отвори широко очи.
— Искате да ида там с вас?
— Да. — Абигейл пъхна огърлицата в чантичката си и хвана Теси за ръката. — Ще имам нужда от всички съюзници, които мога да намеря. Не знам дали лейди Съдли все още ще е склонна да ми помогне, когато й кажа истината.
— Че корабът на капитан Сен Клер е бил част от френската блокада?
Абигейл кимна, затваряйки кутията, и отиде да я остави на мястото й в сейфа.
— Мога само да се надявам, че благодарността, задето спасихме децата й, ще я накара да ни помогне.
Макар че й се искаше да сложи кутията под всички други кутии и документи в сейфа, не желаеше никой да заподозре, че нещо е било пипано. Сложи ключа обратно в чекмеджето и провери дали всичко изглежда както преди.
Теси последва мълчаливо Абигейл, когато тя излезе от кабинета и тръгна по коридора. Макар че прислужницата вървеше зад гърба й, тя въпреки това усещаше напрежението у нея. Искаше да й каже да не се преструва на спокойна, но как можеше да иска това от нея, когато и самата тя се мъчеше да изглежда така, сякаш нищо не се е случило? На всяка крачка се бореше с желанието си да се понесе вихрено нагоре по стълбите.
Щом стигна в стаите си, Абигейл се отпусна на най-близкия стол и впери поглед в чантичката на скута си. Теси позвъни да донесат чай.
— Две чаши — нареди Абигейл.
— Две ли?
— Изглеждаш толкова напрегната, колкото и аз — успя да се усмихне Абигейл. — Може би трябваше да поръчаме и малко от брендито на сър Харлан.
— По-добре ще е, ако се заема с някаква работа — потри ръце Теси. — Ще довърша опаковането на багажа ви.
Абигейл извади огърлицата.
— Скрий я в някоя от обувките ми. Съмнявам се, че някой ще вземе да гледа тъкмо там. — Поколеба се, но запита: — Искаш ли да останеш тук, вместо да ходиш в Лондон? Не мога да искам от тебе да дойдеш, ако не желаеш. Сър Харлан ще те уволни и ще направи така, че да не те вземат на работа никъде в Англия, ако разбере, че си ми помогнала.
— Госпожице Абигейл…
Абигейл се усмихна, докосвайки ръката на приятелката си.
— Бъди искрена, Теси. Вече ти поисках твърде много. Твоята лоялност, спестяванията ти, помощта ти за едно престъпление, което може да прати и двете ни на бесилката заедно с Доминик.
— Ще дойда с вас. — Усмихна се принудено, също както Абигейл. — Какво значение има дали вие и капитан Сен Клер ще умрете сами или с мене?
— За тебе има значение.
Усмивката на Теси изчезна.
— Това, което има значение за мене, е да видя осуетени очакванията на сър Харлан за наследник, за да бъда отмъстена.
Абигейл не знаеше какво да отговори и дали изобщо имаше отговор.
— Това е много неочаквано.
Лейди Съдли остави чашата с чай на масичката и скръсти ръце в скута си. Спокойствието на позата й се нарушаваше от смущението, което се четеше в погледа й.