Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Добавям това към записките си: Дейвид Блейн.
Кавана въздъхва.
— Мога да ви разказвам цял ден. Така че ще е по-добре, ако ми кажете какво точно ви интересува.
— Не съм сигурен какво точно искам да знам. — Казвам му, че разследвам убийството на сестрите Гейблър и че според мен убиецът им може да е бил илюзионист.
Той събира ръцете си в кула и опира брадичка на върха им.
— Помня случая. Ужасно. Но какво ви навежда на мисълта, че може да има нещо общо с магията?
Когато му казвам какво съм научил, той се обляга назад. Чувам го как си поема шумно дъх, изражението му е сериозно, дори мрачно.
— О, Боже! — казва той. — Разрязаната дама. Исусе Христе… звучи почти като виц.
Показвам му постера ТЪРСИ СЕ със скиците на Флейтиста. Лицето му се смръщва.
— Не знам. Може би. Мога ли да го задържа?
— Разбира се.
Сгъва постера точно на половина, прокарва нокът по ръба, прегъва го още веднъж и го пъха в джоба си.
— Не съм сигурен, че мога да се съглася с вас — че илюзионист е извършил престъплението. Надявам се да не е така. Може да е бил просто някой с отвратително чувство за хумор. Ако е илюзионист… ще откриете, че мнозина от нас имат някои общи характеристики. Дали ще ви е от помощ да ви разкажа за това, как мислите?
— Моля.
— Така, повечето фокусници се запалват по изкуството още като деца. И за това има две причини. Първо, нужно е много време, за да се развие необходимата сръчност на ръцете. А и много от номерата изискват наистина многобройни упражнения. То е като… хм — поглежда към тавана, — … като карането на скейтборд. Дори и по-лесните движения със скейтборд — знам го, защото внукът ми е запален по този спорт, — изискват много упражнения, часове и часове наред. Същото е и с магията. Един възрастен човек би се стреснал сериозно от количеството време, което е необходимо, за да се овладее… ами, да речем, разбъркването фаро.
— Какво е това?
— Ако разцепиш тестето на две и разбъркаш, сечеш и разбъркаш така осем пъти, като картите от едната половина се вмъкват между картите на другата, накрая тестето е в първоначалната си последователност.
— И хората могат да направят това?
— О, да. Самият аз на десет години вече го можех. И все още го мога. Но изисква много упражнения. Толкова много, че един възрастен просто би се отказал. Децата обаче — те са готови да вложат необходимото време.
— Хм.
— Така че ако имате повече от един заподозрян, може би ще е добре да откриете дали някой от тях е обичал да прави фокуси като малък.
— Нека ви питам нещо — има ли някакви номера, в които се използват деца като… обект?
— Ами да, на рождени дни. Включваш доброволци от публиката. Но ако имате предвид асистента на фокусника, то това почти неизменно е млада жена, за да се внесе и малко сексапил в шоуто. А и оскъдно облечени жени определено успяват да отвлекат вниманието на публиката в необходимия момент — твърдя го от личен опит. Хората винаги се заглеждат по тях. В миналото често са се използвали деца като асистенти. Пак те са изпълнявали и всички роли, които днес се поемат от жени — левитирали ги, затваряли ги в кутии, или в урни, или в кошници, след което ги транспортирали на далечни места или ги превръщали в животни и после пак в деца.
Събирам сили да попитам:
— И в номера с разрязването на две?
Кавана се мръщи.
— Може би. Не мога да посоча точната година, но тази илюзия е сравнително нова. Всички представления, където съм го виждал или съм чел за тях, се изпълняваха с участието на жени асистентки.
— Хм. Нещо друго за илюзионистите, което според вас е добре да зная?
— Ами да ви кажа честно, мислех си за вашия човек. Ако наистина е фокусник, то според мен се интересува от магията като изкуство, интересува се от историята й.
— Защо мислите така?
— Ами… заради онова, което е направил с онези момичета. Разрязването и възстановяването са били част от фокусническия репертоар в продължение на векове, но в наше време могат да се видят само антисептични трикове. Може да се види хартия — или банкноти, или въже, или плат — разкъсани или разрязани на парчета. Или пък илюзионистът кара някого от публиката да напише нещо на лист хартия, която след това е скъсана на малки парчета преди накрая да бъде върната в първоначалния й вид. Банкнота от двайсет долара, нечия вратовръзка — това е достатъчно за днешната публика. Дори и стандартното „разрязване на дамата на две“ е безкръвно. Тя се усмихва през цялото време. Никой не вярва, че я нараняват — и дори че има опасност да я наранят. Четох някъде — не помня кой се беше изказал, — че този номер бил зле прикрит показ на сексуален садизъм. — Свива рамене. — Не знам за това. Номерът все още е много популярен. Но със сигурност е безкръвен. Искам да кажа, че вкусовете се променят. В миналото публиката е обичала да гледа кръв.