Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Историята на войната е неизбежно евроцентрична, защото именно европейците са онези, които накрая завладяват по-голямата част от света, а оръжията и военната тактика, измислени от европейската цивилизация, продължават да доминират планетата и до ден днешен. Но за период от около хиляда години, през втората част от периода на плаването в открито море — съзряването на битката, Европа прави крачка встрани от отъпкания коловоз на войната и възприема един твърде ексцентричен начин на военно дело. Варварите вече са я подчинили напълно, а те носят със себе си собствени военни традиции. В действителност, те носят със себе си доста багаж.

Мрачното Средновековие въобще не е мрачно за онези региони, подчинени на ислямската култура. В постепенно сформиралите се мюсюлмански държави съзираме политически частичен вариант на старите цивилизации на класицизма, но в ислямска парадигма. Арабите, както впоследствие и турските завоеватели, се появяват като победни, но иначе крайно ограничени малцинства — степите и полупустинните области, откъдето те произлизат, са родили много по-малки общности от тези на земеделските райони, които завладяват. И въпреки изключително ентусиазираната им емиграция в новозавоюваните земи, те никога не успяват да станат болшинство. Изчислено е, че през целия период на турските нашествия, в Анадола се настаняват не повече от сто хиляди коренни турци от Централна Азия (което обяснява факта защо съвременните турци имат повече средиземноморски черти, отколкото централноазиатски). А повечето египтяни са произлезли от хората, които вече са населявали земите им по времето на фараоните, а не от бедуинските заселници. Следователно, за да управляват подобни големи общества, завоевателите са били почти длъжни да приемат и продължат съществуващия социален ред. Културният престиж на исляма е сигурна гаранция, че покореното местно мнозинство накрая ще приеме религията иа исляма и ще започне да говори арабския или турския език на завоевателите (към 800 г. н.е. приблизително половината от населението, което някога е съставлявало християнския свят в последните дни на Римската империя, е покорено от мюсюлманите). Но иначе институциите на новите мюсюлмански империи (както и бюрократите, които ги ръководят) са в по-голямата си част приемници на стария римо-византийски модел. Те просто са направили онова, което най-добрите номадски завоеватели са вършили от край време — поддържане на старите традиции на цивилизацията. Но вероятно точно този факт по-късно поставя ислямския свят в крайно неизгодна позиция, защото в Европа нещата се случват по различен начин.