Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Историята на войната е неизбежно евроцентрична, защото именно европейците са онези, които накрая завладяват по-голямата част от света, а оръжията и военната тактика, измислени от европейската цивилизация, продължават да доминират планетата и до ден днешен. Но за период от около хиляда години, през втората част от периода на плаването в открито море — съзряването на битката, Европа прави крачка встрани от отъпкания коловоз на войната и възприема един твърде ексцентричен начин на военно дело. Варварите вече са я подчинили напълно, а те носят със себе си собствени военни традиции. В действителност, те носят със себе си доста багаж.
Мрачното Средновековие въобще не е мрачно за онези региони, подчинени на ислямската култура. В постепенно сформиралите се мюсюлмански държави съзираме политически частичен вариант на старите цивилизации на класицизма, но в ислямска парадигма. Арабите, както впоследствие и турските завоеватели, се появяват като победни, но иначе крайно ограничени малцинства — степите и полупустинните области, откъдето те произлизат, са родили много по-малки общности от тези на земеделските райони, които завладяват. И въпреки изключително ентусиазираната им емиграция в новозавоюваните земи, те никога не успяват да станат болшинство. Изчислено е, че през целия период на турските нашествия, в Анадола се настаняват не повече от сто хиляди коренни турци от Централна Азия (което обяснява факта защо съвременните турци имат повече средиземноморски черти, отколкото централноазиатски). А повечето египтяни са произлезли от хората, които вече са населявали земите им по времето на фараоните, а не от бедуинските заселници. Следователно, за да управляват подобни големи общества, завоевателите са били почти длъжни да приемат и продължат съществуващия социален ред. Културният престиж на исляма е сигурна гаранция, че покореното местно мнозинство накрая ще приеме религията иа исляма и ще започне да говори арабския или турския език на завоевателите (към 800 г. н.е. приблизително половината от населението, което някога е съставлявало християнския свят в последните дни на Римската империя, е покорено от мюсюлманите). Но иначе институциите на новите мюсюлмански империи (както и бюрократите, които ги ръководят) са в по-голямата си част приемници на стария римо-византийски модел. Те просто са направили онова, което най-добрите номадски завоеватели са вършили от край време — поддържане на старите традиции на цивилизацията. Но вероятно точно този факт по-късно поставя ислямския свят в крайно неизгодна позиция, защото в Европа нещата се случват по различен начин.
Завоевателите на Западна Европа са истински варвари. Те не споделяли почти никои от ценностите и предубежденията на цивилизованите общества, а по отношение на религиозните си убеждения били езичници. Затова унищожението, което те водят след себе си, е далеч по-голямо, като същото се отнася и за броя им. Те представлявали по-скоро цели нации, намиращи се в постоянно движение — нации от опитни селяни от централните и източни части на Европа отвъд границите на Римската империя, отчасти принудени да тръгнат наново поради увеличаването на населението им и привлечени от перспективите за лесна плячка, отчасти бягащи под заплахата на истинските номади, като например хуните от степите. Те пристигат със своя елит от воини ездачи и сриват защитите на империята, но когато се озовават в земите на днешните франция, Испания и Италия, по-голямата част от тях предпочита отново да уседне и да продължи със селскостопанските си занимания. Те вероятно не са надхвърляли по брой оцелелите граждани на някогашната Римска империя, а и фактът, че скоро приели християнството, спомогнал значително като официален език да си остане този на покорените народи, а не техните родни германски езици. (От всички части на Западна Европа, някога управлявани от Рим, само най-южните части на германоезичните земи, ниските земи (Холандия) и Англия днес не говорят някакъв латински диалект, а дори английският е наполовина френски жаргон с латински корени). И все пак новодошлите били достатъчно много на брой, за да се превърнат в гаранция, че управлението на нещата ще става точно по техния начин, а не чрез старите методи, измислени през трите хиляди години имперско владичество на Средиземноморието и Близкия изток.