Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Преселниците го оставиха известно време на възвишението и дори се поотдалечиха, за да се почувства свободен. Но той и не помисли да използва свободата си и Сайръс Смит скоро реши да го прибере в Гранитния дом.
Два дни след тоя случай на непознатия сякаш му се прииска да се понамеси в общия живот. Явно беше, че той чуваше, че разбираше, но още по-явно беше, че с някакво странно упорство избягваше да говори на преселниците, тъй като една вечер Пенкроф прилепи ухо на вратата на стаята му и дочу следните думи:
— Аз тук! Не! Никога!
Морякът предаде тия думи на другарите си.
— Тук има някаква болезнена тайна! — заяви Сайръс Смит. Непознатият беше започнал да си служи със земеделските сечива и работеше в зеленчуковата градина. Когато прекъснеше работата си, а това му се случваше много често, той заставаше сякаш съсредоточен в себе си. По препоръка на инженера зачитаха това негово уединение, което той, изглежда, искаше да запази.
Угризения ли го измъчваха така? Допустимо беше и Джедеон Спилет не можа да се сдържи и направи един ден следната забележка:
— Мисля, че щом като не говори, той има да казва много важни неща!
След няколко дни, 3 ноември, непознатият, както работеше на възвишението, се спря, отпуснал лопатата на земята, и Сайръс Смит, който го наблюдаваше отблизо, видя пак, че сълзи текат от очите му. Някакво неудържимо съчувствие го накара да се приближи до него и той докосна леко ръката му.
— Приятелю! — каза му той.
Непознатият се опита да извърне поглед и понеже Сайръс Смит искаше да му улови ръката, той рязко се дръпна.
— Приятелю! — повтори по-твърдо Сайръс Смит. — Погледнете ме, искам да ме погледнете!
Непознатият погледна инженера и сякаш остана под негово влияние като хипнотизиран под властта на хипнотизатора. Поиска да избяга. Но тогава лицето му сякаш се преобрази. Очите му святкаха. Думи напираха на устните му. Не можеше повече да се сдържа!… Накрая скръсти ръце, после запита глухо Сайръс Смит:
— Кои сте вие?
— Корабокрушенци като вас — отвърна инженера, който беше дълбоко развълнуван. — Ние ви доведохме тук, сред хора като вас.
— Хора като мене ли!… Аз не съм човек!
— Вие сте сред приятели…
— Сред приятели ли?… Аз! И приятели! — извика непознатият и закри лицето си с ръце. — Не… Никога… Оставете ме!…Оставете ме!
После побягна към оня край на възвишението, което се издигаше над морето, и стоя там дълго време неподвижен.
Сайръс Смит се върна при другарите си и им разказа какво се беше случило.
— Да! Има някаква тайна в живота на тоя човек — заяви Джедеон Спилет — и изглежда, че той се връща сред хората по пътя на разкаянието.
— Не зная що за човек сме довели тук — подхвърли морякът. — Има си и тайни…
— Които ние ще уважим — прекъсна го бързо Сайръс Смит. — Ако е направил някаква грешка, той я е изкупил жестоко и за нас е невинен.
Цели два часа непознатият стоя сам край морето, явно потънал в спомени.
Но след това той сякаш взе някакво решение и дойде при Сайръс Смит. Очите му бяха зачервени от сълзите, които беше пролял, но не плачеше вече. Лицето му носеше отпечатък на дълбоко смирение. Изглеждаше плах, засрамен и очите му бяха непрестанно сведени към земята.
— Господине — запита той Сайръс Смит, — вие и другарите ви англичани ли сте?
— Не — отвърна инженерът, — американци.
— А! — каза непознатият. И после прошепна:
— По-добре!
— А вие, приятелю? — запита инженерът.
— Англичанин — смънка той бързо.
И сякаш не му беше леко да изкаже тия няколко думи, тъй като се отдалечи от брега и вървя крайно развълнуван от водопада до устието на Благодарност.
После, като мина по едно време край Хърбърт, той се спря и го запита със сподавен глас:
— Кой месец сме?
— Ноември — отвърна Хърбърт.
— Коя година?
— 1866.
— Дванадесет години! — извика той. — Дванадесет години!
И изведнъж си отиде.
Хърбърт предаде на преселниците разговора, който беше водил.
— Тоя нещастник е бил загубил представа за месеците и годините! — забеляза Джедеон Спилет.
— Да! — добави Хърбърт. — И е бил на островчето вече цели дванадесет години, когато ние го намерихме!
— Дванадесет години! — повтори Сайръс Смит. — Ах, дванадесет години самота, след окаян живот може би могат да помрачат ума на един човек!
— Аз съм склонен да мисля — обади се тогава Пенкроф, — че тоя човек не е попаднал на остров Табор след корабокрушение, а са го изоставили там за някакво престъпление.
— Може и да имате право, Пенкроф — съгласи се дописникът, — но ако е така, не е изключено тия, които са го оставили на острова, някой ден да се върнат да го приберат.