Роби на позора

— И какво е то?

— Отгатнете, хер обержандарм!

— Наистина не се сещам как бихме могли при този сняг да се промъкнем толкова близо.

— Е, снегът е бял, а чаршафите имат същия цвят.

— Значи имате предвид да се скрием под чаршафи?

— Да. Това предложение правя.

— То действително е най-доброто. Много съм любопитен как ли ще реагират тези женоря, когато из един път изникнем при тях. Сигурно ужасно ще се изплашат.

— Дали исполинката ще се изплаши, е съмнително. Ние при всички случаи трябва да сме подготвени за съпротивата й. И така, направете приготовленията си, хер обержандарм! До половин час аз ще съм при исполинката и може да се приеме, че после тя няма да се забави с идването си тук.

Той понечи да се обърне, но бе задържан от прокурора.

— Един момент, Ваша светлост — каза този. — Отгатвам, че познавате Вартенслебен и само от определени причини се колебаете да ни го кажете.

Князът кимна замислено и отговори:

— Да, предположението ви е правилно.

— И няма да ни посветите?

— Наистина възнамерявах да го премълча. Кога ще подложите исполинката, в случай че попадне в ръцете ни, на първия разпит?

— Законът отрежда той да се проведе в рамките на двайсет и четири часа, отчитано от момента на арестуването.

— Следователно най-късно утре следобед?

— Случаят е интересен, така че бихме могли да се заемем с пленниците още в предобеда. А като се вземе предвид, че това е свързано с връщането свободата на една невинна, ми се иска да не губя време и да се захвана още тази вечер.

— Хм! При това положение може да се очаква, че вие още днес ще чуете от исполинката къде се намира Вартенслебен. Следователно е по-добре аз да ви го кажа, но ще изразя една молба.

— Надявам се изпълнението й да е в пределите на моята власт!

— Достатъчно е само да проявите желание.

— Е, проявявам го.

— Благодаря.

— И така, къде е Вартенслебен?

— Тук, в столицата.

— Отлично, отлично! И тя, и исполинката, тук! Едно добре дошло улеснение. Къде живее или е отседнала?

— В хотел „Кронпринц“.

— Чумата я взела! Толкова изискано! Ако не се лъжа, в същия хотел е отседнала и Леда.

— Не само в същия хотел, но и в същите стаи, хер прокурор.

— Какво говорите! Да не би Вартенслебен да е на служба при балерината?

— Не.

— Как може тогава да живее при нея?

— Тя живее в същите стаи и все пак не при нея.

— Не разбирам.

— Запознат ли сте с житието-битието на Леда?

— Не. Знам само, че идва от Париж и я придружава майка й.

— Нещо не ви ли прави впечатление?

— Какво да ми прави впечатление?

— Е, Леда е с майка си и Вертенслебен също била със своята майка.

— По дяволите, Ваша светлост, да не би да искате… — Не изговори изречението. Князът кимна и го подкани:

— Моля, продължете, продължете!

— Да не би да искате да кажете, че Леда и Вартенслебен са едно и също лице?

— Това искам да кажа.

— Невъзможно!

— Защо?

— Вартенслебен не би поела подобен риск.

— Не виждам никакъв риск.

— Тя е убийца!

— Смята се сигурна от разкритие.

— Тук има хора, които я познават!

— Какво от това? Стотици артисти приемат псевдоними и излизат на сцената там, където са известни истинските им имена.

— Но една такава престъпница би следвало да се бои от публична изява!

— Леда е нагла и дръзка.

— Но тази протекция!

— Е една голяма, непростима непредпазливост.

— Бламажът за ръководството на „Столичен театър“? Това е ужасно!

— Но напълно заслужено. Аз моля, хер прокурор, арестуването на Леда да бъде извършено едва след вечерното представление. Утре ще ви изложа причините си.

— Не е много редно.

— Причините са уважителни.

— Сигурно. Впрочем аз получих инструкции максимално да се съобразявам с вашите напътствия. Вартенслебен — идентична с балерината! Какво ще кажете по въпроса, майне херен?

Запитаните, а именно съдебният съветник, обержандармът и лекарят, бяха не по-малко изумени от питащия и живо изразиха изненадата си.