Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Сарина тръгна с треперещи крака и, като си напомни, че трябва да остане спокойна, отвори вратата. В коридора стоеше Бо. Изглеждаше силно разтревожен.
— Бях груб с теб на квартердека — започна той без предисловия. — Не го заслужаваше. Дойдох да се извиня и да се реванширам, доколкото мога.
Тя изчакваше — най-вече заради чистото удивление от неочакваното му извинение — докато той, от своя страна, я изучаваше съсредоточено и с любопитство. Това я убеди, че не бе прикрила следите от плача си толкова добре, колкото й се искаше.
— Извинен си — промърмори тихо Сарина и зачака в дълго, неловко мълчание. Като че ли мина цяла вечност. — Ако това е всичко, което искаш, трябва да се захващам отново за работа. Ще ми се наложи да продам някои от картините още щом стигна до Чарлстън, за да ти платя за онова, което даде на Джаспър.
— Не се притеснявай, Сарина. Смятай го за подарък.
— Не искам да съм ти задължена повече, отколкото сега — рече тя с тихо достойнство.
Бо се чудеше дали някакъв странен недъг не го е лишил от способността да обсъди открито въпроса, който го тормозеше, откакто се бе вдигнал на крака. Чувстваше се също така неспособен и в откриването на начин да излекува болката, която бе причинил. Искаше да види усмивката й отново повече и от първия си помощник.
Настъпи ново продължително мълчание и Сарина, притеснена от безпощадния му взор, тръгна напред да затвори вратата. Намерението й сякаш сепна Бо — той тутакси пристъпи навътре, като леко бутна с рамо дървеното препятствие. Видя колко е стресната и се опита неумело да се оправдае за късното си извинение.
— Това, че ме напътствате пред хората ми, мадам, не ме преизпълва с увереност. Те не трябва да се съмняват в способността ми да командвам.
— Тъжно място ще да е светът, който вие, мъжете, си създавате, след като всяко показване на внимание и грижа се тълкува като слабост — отвърна Сарина хладно. — Това ме кара да се чувствам двойно по-доволна, че съм се родила жена.
Ъгълчетата на устните му трепнаха в едва доловима усмивка.
— Не очаквай да споря по този въпрос. Някак не мога да си те представя като мъж. — Без да престава да я изучава загрижено, той попита с дрезгав от нежност глас:
— Сарина, всичко наред ли е с теб?
Той знае! Мисълта за това я накара да замръзне на място, като кошута, към която изневиделица се е приближил човек. Започна обезумяла да премисля, като се чудеше какво е позволила да се изплъзне. Ала не можеше да се сети за нищо, което е казала или направила и което може да е издало тайната й. Оставаше другата възможност… да си е спомнил сам. Но ако случаят бе такъв, защо просто не я попита? Непосредствен и прям човек, у него нямаше стеснение, което да го кара да подхожда към който и да е въпрос колебливо. Така че защо да не я попита направо?
Погледът на Сарина се гмурна дълбоко в очите с цвят на тъмен кристал, дирейки нещо, което да й подскаже какво знае той. Те бяха красиви както винаги, но не издаваха нищо. Не, преувеличавам значението на въпроса му, заключи тя. Той просто се ловеше за сламки.
— Добре съм — измърмори тя накрая. — Сега, ако ме извиниш, Бо, трябва да се захващам отново за работа.
Не твърде убеден, той продължи да я изучава без да направи и опит да си тръгне. Погледът му се плъзна бавно по нея, разливайки топлина там, където се докосна. Сарина извърна глава, за да не му позволи да види безпомощната й възбуда.
— Бих искал да вечеряме заедно, Сарина, и се надявам този път да приемеш поканата ми. Намразих храненето сам, а и мистър Оукс е слаба утеха. Той като че ли си е поставил за цел непрекъснато да ме кори за варварското ми поведение.
Да седи близо до него на маса за час и повече? Без жизнерадостното, успокоително присъствие на мистър Оукс? Сарина знаеше съвсем точно как ще свърши това, а съдейки по упоритото му настояване, бе убедена, че той я смята за безволева. Въпреки непреодолимото желание да се вслуша в доводите му, тя не можеше да го стори. За своя собствена безопасност трябваше да си спомни какво рискува и да не се поддава на изкушението. „Мисля, Бо, че при дадените обстоятелства ще бъде по-добре да не се виждаме чак толкова“. Това твърдение й бе твърде познато, което я накара да се чуди колко често бе казвала вече същите думи. До този момент те не бяха послужили за целите й, защото сега беше още по-обвързана, отколкото когато за пръв път направи това предложение. Опита отново с надеждата да убеди него… а и себе си.
— Като че и двамата изпитваме затруднения да спазваме първоначалната си уговорка. Аз със сигурност ти позволих далеч повече волности, отколкото бяхме уговорили, затова смятам, че за мен ще е най-добре да не се виждам с теб въобще. Оттук нататък можеш да смяташ, че никога не сме били женени.