Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Щом се развидели, напуснахме това прокълнато място. Замаяни от безсънието и ухапванията, в бягството си не забелязахме как ни огради бялата мъгла на сутрешните изпарения. Като бял свод мъглата ни покри, плътна и влажна. Спряхме да не нагазим в някое блато и да проверим да не е останала в камиона някоя черна мравка. В надпревара мравките бягаха да се спасяват. В непрозрачната пелена на мъглата чувахме само пърхане на много крила. Минаха два часа в ослушване да разберем откъде идеше тоя необикновен шум. Озадачаваха ни неясните, неопределени звукове, които не принадлежаха на нито едно познато нам животно или птица. Някакви лъскави предмети се движеха в сребърната мъгла и размахваха криле. Светлината се разреди и пред нас изпъкна тръстиката на голямо блато. Из нея се движеха огромни бели чапли и се спускаха във водата. На двадесетина метра пред нас няколко чапли със затворени очи си криеха главите в крилете, без да ни обръщат никакво внимание. Без да се двоумим, вдигнахме пушките и след гърмежа накарахме да излетят във въздуха цял облак крякащи чапли. Затичахме се към тръстиката и прибрахме половин дузина убити и ранени птици, които блестяха на ослепителната слънчева светлина. Чу се един последен, тържествуващ крясък на чапла от другия край на блатото. Към нас долетя ято птици, които изпляскаха с крилата си и слязоха между високата тръстика.
Мястото, където бяхме спрели, беше много неудобно за лагеруване, затова се върнахме малко назад и заобиколихме блатото. Наоколо се спотайваше бреговата линия на ляноса на Ориноко, постлан с блатна растителност, в която се развъждаха милиарди комари, всички видове водни змии, безброй каймани, алигатори и грамадни зелени костенурки, по гърбовете на които кацаха всевъзможни птици, обитатели на крайбрежните храсталаци.
Откъм ляноса на Ориноко идваше свеж въздух. Трябваше да разрешим трудния въпрос: в коя посока да продължим нашето пътуване, за да стигнем до брега на реката Карони или да излезем на сигурно място край Ориноко и да поискаме от някой влекач с шлепове да ни вземе и закара до Сиудат Боливар. Трябваше да бързаме, защото мястото, където спряхме да опечем на скара убитите чапли, ни заплашваше с голяма опасност. Това бяха питоните, следи от които се забелязваха около блатото. Трябваше да вземем всички предпазни мерки, за да не бъдем изненадани. Близостта на ляноса и реката Ориноко превръщаха околностите, в убежище на кръвожадни хищници, които вилнееха из прикриващите ги храсталаци. За тях и ние бяхме лакома плячка. Спасяваха ни само мачетите и огнестрелните оръжия. С разтворени ноздри ние вдишвахме миризмата на печените чапли, но очите ни се взираха в храстите, слухът ни се напрягаше да улови някой подозрителен шум. Апетитът ни се засилваше при вида на прекрасните, зачервени от жарта птици. Гладът ни беше задоволен; зъбите ни разкъсваха с наслада вкусното месо. Всичко наоколо се беше смълчало. Чуваше се само дъвченето на устата. Алчните пръсти подаваха късовете печено месо и то изчезваше зад зъбите. Лишенията ни бяха превърнали в ненаситни същества и едва сега, когато съдбата ни поднесе тия чапли, ние забравихме за безмилостното изтезание на глада. Слънцето продължаваше да се мести по безоблачното небе и преди Да спрем гощавката, то се надвеси точно над нас и неудържимо почна да ни облъчва. Беше непоносимо горещо. За разхлада най-близо се намираше блатото, но в него се криеха питоните и боатаудушвач. Смачканите тръстики свидетелствуваха за тяхното присъствие.
С нас носехме постоянно гумени армирани маркучи. Вдигнахме на два крика задната ос на камиона, свалихме едната гума и прикачихме върху шината каиша на водната помпа. След половин час разполагахме с душ, под който се наредихме в адамово облекло. Моторът на камиона работеше безупречно. Помпата смучеше обилно вода от блатото и я изливаше върху загорещените ни телеса.