Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Не — каза си Бастиан, — не искам да вляза в историята като създател на чудовища и страшилища. Много по-добре ще бъде, ако се прочуя със своята доброта и всеотдайност, ако стана светъл пример за подражание, ако ме наричат Добрия човек и ме тачат като Големия благодетел. Да, не ми трябва нищо друго.
Междувременно бяха навлезли в скалиста местност и Атрею, който се завърна с Фухур от разузнавателен полет, съобщи, че е видял няколко километра напред малка закътана котловинка, където могат да се скрият на завет. Ако бил видял правилно, дори имало няколко пещери, където можели да се подслонят в този дъжд и сняг.
Беше късно следобед и крайно време да намерят място за нощуване. Те се зарадваха на вестта, която бе донесъл Атрею, и пришпориха животните. Пътят минаваше през един дол, врязващ се все по-дълбоко във високи скали, може би корито на пресъхнала река. След около два часа те достигнаха котловинката и действително откриха в заобикалящите я скали няколко пещери. Избраха най-обширната и се настаниха в нея удобно, доколкото можеше. Тримата рицари събраха из околността сухи пръчки и изпочупени от бурята клони и скоро в пещерата забумтя хубав огън. Проснаха мокрите наметала да съхнат, вкараха конете и мулето и ги разседлаха. Дори и Фухур, който обикновено предпочиташе да нощува на открито, се сви на кълбо в дъното на пещерата. Всъщност мястото съвсем не беше лошо.
Дори Хидорн Жилавият се опитваше да опече едно голямо парче месо от провизиите, като го въртеше над огъня, набучено на дългия му меч, и всички го гледаха с очакване. Атрею се обърна към Бастиан и го помоли:
— Разкажи ми нещо повече за Крие Та!
— За кого? — попита Бастиан недоумяващо.
— За твоята приятелка Крие Та, малкото момиченце, на което си разказвал много приказки.
— Не познавам никакво малко момиченце, което да се казва така — отвърна Бастиан. — Откъде пък ти дойде наум, че съм й разправял приказки?
Атрею отново го изгледа някак си замислено.
— Нали в твоя свят си разказвал много приказки — рече той бавно, — на нея и на себе си?
— Откъде пък го измисли, Атрею?
— Ти сам го каза. В Амаргант. Каза също, че затова често са ти се присмивали.
Бастиан се загледа в огъня.
— Да, вярно — промърмори той, — така е, но не знам защо, не мога нищо да си спомня.
И на самия него му се стори странно.
Атрею погледна Фухур и двамата си кимнаха, сякаш бяха говорили за нещо, което сега се потвърждаваше. Той не каза обаче нищо. Явно не искаше да говори пред тримата рицари.
— Месото е готово — обяви Хидорн.
Той отряза с ножа си на всекиго по парче и всички започнаха да ядат. И при най-добро желание не можеше да се твърди, че месото е добре изпечено — отгоре бе поизгоряло, а отвътре все още беше сурово, но кой ще седне да придиря при такива обстоятелства.
Известно време всички дъвчеха, после Атрею отново помоли:
— Разкажи ни как дойде при нас!
— Нали сам знаеш — отвърна Бастиан, — нали ти ме доведе при Детската царица.
— Имам предвид какво е било преди това — рече Атрею, — в твоя свят, тогава къде беше и как стана всичко?
И ето че Бастиан разказа как бе откраднал книгата от господин Кореандер, как бе избягал на тавана в училище и се бе захванал да чете. Когато понечи да разкаже за големите странствания на Атрею, той го спря, махайки с ръка. Изглежда, не го интересуваше какво бе чел Бастиан за приключенията му. За сметка на това проявяваше любопитство към всяка подробност от срещата на Бастиан с Кореандер и бягството му на тавана в училище.
Бастиан напрягаше ума си, но не откри нищо друго в своята памет. Бе забравил всичко, свързано с по-раншната си страхливост, пълнота, слабост и мекушавост. Спомените му бяха откъслечни и малкото неща, които помнеше, му се струваха толкова далечни и неясни, сякаш не ставаше дума за него, а за някой друг.
Атрею продължи да го разпитва и Бастиан разказа за времето, когато майка му беше още жива, за баща си, за дома им, за училището и града — е, разбира се, онова, което още помнеше.
Тримата рицари се бяха унесли вече в сън, а Бастиан продължаваше да разказва. Учудваше го, че Атрею се интересува толкова много от най-всекидневни неща. Може би той го зарази с начина, по който слушаше, но и на него най-обикновените и всекидневни неща вече не изглеждаха така всекидневни, а започна да му се струва, че във всички тях има някакво тайнство, което обаче не бе забелязал досега.