Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Той е единственият, когото желая — отвърна Роуина.
— О, стига. Сигурно си имала стотици фантазии за други мъже през последните две хилядолетия.
— Разбира се. — Роуина остави огледалото и на устните й бавно се появи усмивка. — Преди време в Рим имаше един млад сервитьор. Страхотно лице и тяло. Толкова тъмни очи, че ми се струваше, че потъвам в тях като в бездна. Сервира ми кафе и кифличка. Нарече ме bella donna с чаровна усмивка и докато хапвах от кифлата, си представях, че засмуквам съблазнителната му долна устна. — Прехапа устни и се усмихна. — Повиках го за модел в ателието си и докато рисувах, го оставих безсрамно да флиртува с мен. Когато го освободях след дълъг сеанс, отивах при Пит и го изкушавах с каквото и да бе зает.
— Никога не си му изневерявала?
— Обичам го — спокойно отвърна Роуина. — Свързани сме чрез телата, душите и сърцата си. В това има магия, по-силна от всички заклинания и проклятия. — Протегна ръка нагоре и докосна китката на Зоуи. — Ти си обикнала едно момче и то ти е дарило син. Затова винаги ще го обичаш, въпреки че е бил слаб и те е предал.
— Саймън е моят свят.
— Този свят е изпълнен със светлина и обич. Завиждам ти, че имаш дете. — Стана, приближи се към Дейна и плъзна пръст по косите й. — А ти си се влюбила в пораснало момче, което все още не би могло да се нарече мъж. Затова не си готова да му простиш.
— Защо да му прощавам?
— Това е въпросът — отвърна Роуина.
— А аз? — попита Малъри и Роуина седна на облегалката на дивана и докосна рамото й.
— Обичаш един мъж толкова безумно и пламенно, че това те кара да се съмняваш в собственото си сърце. Затова изпитваш недоверие към него.
— Как да вярвам в нещо, което ми се струва необяснимо?
— Докато чувстваш нужда да питаш, няма да стигнеш до отговора. — Наведе се и притисна устни към челото на Малъри. — Благодаря ти, че ме покани в своя дом, и на всички ви, че ме приехте в компанията си. Заповядай, вземи това.
Протегна ръка към Малъри и сложи върху дланта й малък бледосин камък.
— Какво е?
— Талисман. Пъхни го под възглавницата си тази нощ. Ще спиш спокойно. Вече трябва да тръгвам. — Роуина се усмихна и прокара пръсти през косите си, докато вървеше към остъклената врата. — Какво ли ще каже Пит за прическата ми? Лека нощ.
Отвори вратата и изчезна в нощта. Зоуи изчака три секунди, втурна се след нея и долепи лице до стъклото.
— По дяволите! Мислех, че ще се изпари или нещо подобно, а тя просто върви като нормален човек.
— Изглежда твърде нормална — Дейна посегна да си вземе пуканка. — за богиня, живяла хиляди години.
— Да, но доста тъжна. — Малъри завъртя синьото камъче в ръката си. — Толкова е изтънчена и привидно весела, а дълбоко в себе си таи ужасна тъга. Беше искрена, когато каза, че ти завижда за Саймън, Зоуи.
— Странно, като си помисли човек. — Зоуи се върна, избра четка, гребен и фиби и застана зад дивана. — Живее в онзи огромен замък, заобиколена от прекрасни неща. — Започна да разресва косите на Дейна. — Красива е, а и много мъдра според мен. Богата е, има до себе си мъж, когото обича, пътува по света и рисува великолепни картини. — Раздели косите на кичури и сплете един от тях. — А завижда на жена като мен, защото имам дете. Мислите ли, че тя не може? Не се осмелих да попитам, твърде лично е. Но не разбирам защо не е родила. Щом притежава толкова изключителни способности, защо да не може да има бебе?
— Може би Пит не иска дете. — Дейна сви рамене. — Има такива хора. Какво правиш с косата ми, Зоуи?
— Нова прическа. Няколко тънки плитки. Придава младежки и екстравагантен вид. А ти искаш ли?
— Какво?
— Да имаш деца.
Дейна замислено хапна няколко пуканки.
— Да, две. Ако през следващите няколко години не намеря мъж, когото мога да изтърпя дълго време, ще зачена сама. Вече доста жени правят любов с медицинската наука.
— Готова си на това? — Заинтригувана, Малъри посегна към купата. — Да отгледаш дете сама? Имам предвид, съзнателно — добави тя и погледна Зоуи. — Знаеш за какво говоря.
— Разбира се. — Дейна премести купата между двете. — Защо не? Здрава съм. Мисля, че ще бъда добър родител и мога да предложа доста на едно дете. Първо бих искала да постигна финансова стабилност, но ако наближавам, да кажем, тридесет и пет и в живота ми няма мъж, бих се решила.
— Липсва романтиката — отбеляза Малъри.
— Може би, но резултатът се получава. Важна е крайната цел. Ако има нещо, което дълбоко в себе си силно желаеш, нищо не бива да те спре.
Малъри си спомни съня, в който бе държала дете в ръцете си. За светлината, която изпълваше света й, сърцето й.