Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Защо винаги става така, че само момичетата танцуват? — запита се Малъри, докато се опитваше да раздвижи ханш като Зоуи.
— Защото ние сме по-добри.
— Всъщност — обади се Дейна, докато хапваше от чепка зелено грозде — това е нещо като социално-сексуален ритуал. Женската се движи, изкушава и съблазнява, а мъжкият наблюдава, фантазира и избира. Или очаква да бъде избран. Независимо дали танцът е под звуците на африкански тимпани или „Дейв Матюс Бенд“, нещата се свеждат до едно и също.
— Ще танцуваш ли? — попита я Малъри.
— Разбира се. — Дейна лапна още едно зърно грозде и стана.
Поклащайки едновременно рамене и бедра, тръгна към Зоуи. Впуснаха се в танц, който Малъри би нарекла израз на чувственост и свобода.
— Не мога да се меря с вас.
— Справяш се добре, отпусни коленете си. Като заговорихме за ритуали, имам няколко идеи. Но… — Зоуи отново грабна чашата си. — Мисля, че трябва да пийнем още вино, преди да ги споделя.
— Няма да ти позволя да ни държиш под напрежение — промърмори Дейна. — Мразя това. Какви са идеите ти? — Взе чашата на Зоуи и отпи глътка. — Е, пийнах още малко. Кажи ми.
— Добре, да седнем.
Малъри влезе в ролята си на домакиня и донесе вино и поднос с мезе.
— Ако този ритуал има нещо общо с кола-маска, първо трябва да изпия доста.
— Не — засмя се Зоуи. — Всъщност има почти безболезнена техника с горещ восък. Мога да те направя като бразилска танцьорка, без да пролееш нито сълза.
— Като бразилска танцьорка?
— Ще остане съвсем малка ивица косъмчета и ще можеш да носиш и най-тесните бикини, без да изглеждаш неподдържана.
— Ох. — Малъри инстинктивно сложи ръце в скута си. — Не, дори и да ме упоиш с морфин.
— Честна дума, всичко е въпрос на техника — обясни Зоуи. — Е, да се върнем на онова, за което заговорих — продължи тя. — Всички се ровим в книги и се опитваме да стигнем до теории и идеи, с които да помогнем на Малъри да открие първия ключ.
— И двете сте страхотни. Наистина. Просто чувствам, че нещо ми убягва, нещо мъничко, което ще ни покаже верния път.
— Може би всички пропускаме нещо — възрази Зоуи. — Самата легенда, в която смъртна жена среща келтски бог и става кралица. Женска сила. Тя има три дъщери. Отново жени. За закрила им е дадена също жена.
— Е, шансът за мъжка или женска рожба е петдесет на петдесет — изтъкна Дейна — Дори при боговете.
— Почакай. Значи душите им са откраднати и заключени от мъж, а в заклинанието се казва, че три смъртни жени трябва да намерят ключовете.
— Съжалявам, Зоуи, не мога да разбера накъде биеш. Вече знаем всичко това.
Малъри вяло посегна да си вземе грозде.
— Да стигнем малко по-далеч. Боговете в келтските митове са, така да се каже, по-земни от гръцките и римските. По-скоро магьосници и… как да ги нарека? Всезнаещи същества. Нали е така? — обърна се Зоуи към Дейна.
— Да.
— Свързани са със земята, с природата. Както вещиците. Съществува черна и бяла магия, но и двете използват природните стихии и сили. Ето тук трябва да излезем от рамките.
— Излязохме от тях още на четвърти септември — изтъкна Дейна.
— Може би сме избрани, защото сме… вещици.
Малъри се намръщи и погледна колко вино е останало в чашата на Зоуи.
— Колко си изпила, преди да дойдеш?
— Само помислете. Изглеждаме досущ като тях. Може би сме свързани чрез… кръвно родство или нещо подобно и притежаваме способности, за които досега не сме и подозирали.
— В легендата се казва „смъртни жени“, напомни й Малъри.
— Вещиците не са непременно безсмъртни. Те са просто човешки същества, които притежават нещо повече. Попаднах на няколко четива. Според уика жените-вещици преминават през три етапа: девойка, майка и старица. И отдават почит на богинята. Те…
— Уика е млада религия, Зоуи — каза Дейна.
— Но има стари корени. Освен това три е магическо число. Ние сме три.
— Мисля, че ако бях вещица, щях да го зная. — Малъри се замисли, докато отпиваше вино. — Щом не съм го разбрала близо тридесет години, какво да направя сега? Да призова стихиите, да направя магия?
— Превърни Джордън в конски задник. Извинявай. — Дейна сви рамене. — Просто си мечтая.
— Можем да опитаме. Заедно. Купих някои неща — Зоуи скочи на крака и отвори чантата си. — Ритуални свещи — каза тя, докато ровеше вътре. — Тамян. Готварска сол.
— Готварска сол? — Озадачена, Малъри взе тъмносинята кутия с картинка на усмихнато момиче с чадър.
— С нея може да се очертае защитен кръг. Предпазва от зли духове. Ясенови пръчки. Купих бейзболна бухалка, нацепих я и ги издялках.