Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Ясно.
Флин надникна над рамото му и видя Малъри с огромна саксия с хризантеми. Блясъкът в очите й го накара да забрави къде се намира.
— Здравей. С градинарство ли ще се занимаваш днес?
— Може би. Да не би моментът да е неподходящ?
— Не. Заповядай. Какво мислиш за смешниците?
— Не изглеждат зле, нарисувани върху черно кадифе.
— Добра идея. Тим? — обърна се той към журналиста. — Приложи няколко снимки на нарисувани клоуни върху фон от черно кадифе. Включи разсъждения за смешното в живота ни — добави накрая. — Би било уместно.
Малъри влезе в офиса и сложи саксията до прозореца.
— Исках да…
— Почакай. — Флин повдигна пръст и отговори на обаждане от полицейската централа. — Запомни мисълта си — каза й той и подаде глава през вратата. — Шели, има ПТП на петстотин метра от Кресънт. Току-що ми съобщиха. Тръгвай към отдел „Пътна полиция“. Вземи Марк.
— ПТП? — попита Малъри, когато той се обърна към нея.
— Пътнотранспортно произшествие.
— Аха. Тази сутрин се замислих колко труд ти коства издаването на вестника всеки ден. — Наведе се и погали хъркащия Мо. — И как успяваш да имаш свободно време.
— Би могло да се каже, че имам.
— Животът ти е страхотен. Приятели, семейство, работа, от която си доволен, къща и едно глупаво куче. Възхищавам се. — Малъри изправи гръб. — Възхитена съм от теб.
— Явно снощи добре си се позабавлявала.
— Да. Ще ти разкажа, но не искам… как се казваше, да прекъсна нишката.
— Да загубиш нишката.
— Точно така. — Прескочи кучето, сложи ръце на раменете на Флин и го целуна, дълго и пламенно. — Благодаря ти.
Кожата му настръхна.
— За какво? Ако наистина заслужавам благодарността ти, бих искал да я получа още веднъж, защото това ми харесва.
— Добре.
Този път Малъри преплете пръсти на тила му и целувката бе още по-страстна.
Отвъд стъклената преграда прозвучаха бурни аплодисменти.
— Господи, трябва да сложа щори. — Флин се опита да покаже, че не желае публика, като затвори вратата. — Нямам нищо против да бъда герой, но ми кажи кой дракон съм убил.
— Прочетох статията ти в днешния брой.
— Е, и? Обикновено, ако някой е впечатлен от мой материал, просто казва: „Добра работа, Хенеси“. Твоята реакция ми допада повече.
— „Не само художникът, който държи четката, създава една картина — цитира тя, — а и онези, които я гледат и виждат в нея красота, сила и страст. Те вдъхват живот на изображението“. Благодаря ти.
— Пак заповядай.
— Всеки път, когато започна да се самосъжалявам, защото не живея в Париж и не се движа сред знаменити художници, ще препрочитам тази статия, за да ми напомня какво имам. Какво представлявам.
— Мисля, че си необикновена.
— Днес и аз мисля така. Когато се събудих, се чувствах по-добре, отколкото от дни насам. Чудесно е човек да се наспи. Едно малко синьо камъче под възглавницата и…
— Не разбирам.
— Не е важно. Просто нещо, което Роуина ми даде. Снощи дойде на нашето събиране с преспиване.
— Така ли? С какво беше облечена?
Малъри се засмя и седна на ръба на бюрото.
— Не остана за продължението на купона по пижами, но начинът, по който пристигна, беше доста интересен. Трите бяхме седнали около дъска за викане на духове.
— Сигурно се шегуваш.
— Не. На Зоуи й хрумна, че може би сме избрани, защото сме вещици, но не го знаем. Тогава ми се стори логично. Но се случи нещо много странно. Пламъците на свещите се издигнаха и задуха вятър. Влезе Кейн. Роуина каза, че сме отворили вратата, сякаш го каним.
— За бога, Малъри. Господи! Защо си играете с… тайнствените сили? Той вече се опита да те нарани. Можеше да пострадаш.
„Има невероятно лице — помисли си тя. — В рамките на една секунда може да изрази интерес, насмешка и гняв“.
— Роуина ясно ми даде да разбера това. Няма смисъл и ти да ми се караш.
— Досега не съм имал повод да ти се карам.
— Прав си. — Малъри смръщи ноздри, когато Мо се събуди и понечи да се втурне към нея. — Напълно си прав, че не биваше да си играем с нещо, което не разбираме. Съжалявам, повярвай ми. Нямам намерение да опитвам отново.
Флин леко дръпна кичур от косите й.
— Защо не ми даваш възможност да поспоря с теб?
— Не желая да развалям чудесното си настроение със спорове. Да отложим това за следващата седмица. Просто се отбих, за да ти донеса цветя. Накарах те да прекъснеш работата си за прекалено дълго.