— Явно днес е ден за подаръци.
Малъри се усмихна и остави бележката, за да я види и Дейна. С надеждата доброто й настроение да продължи, отряза тънко парче сладкиш и си наля кафе. Сложи ги върху поднос заедно с вестника и чаша сок и отнесе всичко на терасата.
Навън се долавяше есенен полъх. Винаги бе обичала лекия мирис на листата, когато започват да се обагрят в ярки цветове.
„Трябва да купя хризантеми — помисли си тя, докато отчупваше парче сладкиш. Обикновено купуваше цветя по-рано през сезона. — Както и няколко тикви за празника на Вси светии“. Щеше да събере листа, когато короните на кленовете станат аленочервени. Би могла да украси и верандата на Флин. Докато отпиваше първата глътка кафе, хвърли по един поглед на заглавията във вестника. Четенето на пресата сутрин бе по-различно изживяване, откакто се бе запознала с Флин. Опитваше се да си представи как той решава кое къде да бъде отпечатано и как превръща отделните новини, коментари, реклами и снимки в едно неразделно цяло. Продължи да хапва и да пийва кафе, докато прелистваше страниците, и сърцето й подскочи, щом стигна до неговата.
Странно бе, че и по-рано я бе чела, седмица след седмица. Какво си бе мислила за него тогава? „Красавец, но с нищо по-различен от мнозина“. Четеше статиите му и понякога бе съгласна с него, а друг път не. Не се бе запитвала колко труд и усилия посвещава на темите, по които споделя размислите си всяка седмица.
Сега, когато го познаваше, сякаш чуваше гласа му да изрича написаните думи и виждаше как лицето му променя израза си. Проследяваше пътя, по който изключително отвореното му съзнание е достигнало до прозрения.
Какво превръща човека в творец? — прочете тя.
Когато стигна до края на статията и се подготви да започне отново от началото, любовта й към него бе още по-силна.
Флин седеше на ръба на бюрото си и изслушваше идеята на един от репортерите за интервю с местен колекционер на смешници.
Парцалени кукли, статуетки, картинки, порцеланови и пластмасови фигурки, смешници, разхождащи кучета, танцуващи, пеещи или седнали зад волана на смешни коли.
— Има над пет хиляди смешника, без снимките и автографите от живи клоуни.
Флин потръпна при мисълта за пет хиляди клоуна на едно място по едно и също време. Представи си как тръгват напред като армия, размахваща балони и гумени бухалки.
Безброй червени носове и оглушителен смях. И безброй страховити широки усмивки.
— Защо? — попита Флин.
— Защо какво?
— Защо е събрал пет хиляди смешника?
— Аха. — Тим, млад журналист, който понякога носеше тиранти и слагаше твърде много гел, се раздвижи на скърцащия стол. — Баща му сложил началото на колекцията през двадесетте. Това е нещо като семейна традиция. Самият той започнал да дава приноса си през петдесетте, а след смъртта на баща си наследил всичките. Някои от тях имат антикварна стойност. Биха могли да му донесат добри пари на търг.
— Добре. Възлагам ти този материал. Вземи фотограф. Искам снимка на цялата колекция и собственика й сред смешниците. И още една с най-интересните от тях. Поискай да ти разкаже историята им и да обясни защо са ценни. От време на време споменавай за връзката между баща и син, но наблегни на цифрите и опиши по един-два сувенира от всяка ценова група. Става за уикенд притурката. И, Тим, постарай се да избягваш думите „значи“ и „разбираш ли“ по време на интервюто.
