Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Той погледна към хризантемите. За втори път му подаряваше цветя.
— Днес определено си доста весела.
— Защо да не бъда? Аз съм влюбена жена, която е взела най-доброто решение във връзка с…
— С какво? — подкани я Флин, когато погледът й стана загадъчен.
— Избори — промълви тя. — Решителни крачки. Часът на истината. Защо не се сетих по-рано? Може би е била твоята къща, но фантазиите ми за съвършенство са я променили така, че да съответства на желанията ми. По-скоро моя, отколкото твоя. Или тя няма нищо общо, а това, което търся, си ти.
— Кое?
— Ключът. Трябва да претърся къщата ти. Има ли някакъв проблем?
— А…
Малъри нетърпеливо махна с ръка, за да разсее колебанията му.
— Слушай, ако си скрил нещо лично или компрометиращо, като еротични списания или играчки от секс магазин, ще ти дам шанс да ги изнесеш.
— Всичките ми еротични списания и играчки от секс магазини са в сейф. За съжаление не мога да ти кажа комбинацията.
Тя пристъпи към него и плъзна ръка нагоре по гърдите му.
— Зная, че искам твърде много. Самата аз не бих се съгласила някои да се рови из вещите ми, докато ме няма.
— Няма много за ровене. Но ми спести мърморенето, че трябва да си купя ново бельо и да ползвам старото за парцали.
— Не съм ти майка. Ще кажеш ли на Джордън, че ще намина?
— Днес излезе. — Флин извади връзката от джоба си и откачи ключа за дома си. — Ще бъдеш ли там, когато се прибера?
— Ще се постарая.
— Тогава ще кажа на Джордън да не се прибира. Ще пренощува у Брад и ще бъдеш изцяло на мое разположение.
Малъри взе ключа и леко допря устни до неговите.
— Ще те очаквам с нетърпение.
Дяволитото пламъче в очите й го накара да се усмихва цял час, след като тя си тръгна.
Малъри изтича по стъпалата до входната врата на Флин. Щеше да търси бавно, подробно и старателно.
Трябваше да се сети за това по-рано. Изминаването на пътя дотук бе като съединяване на точки.
Картините отразяваха моменти на промени, обрати. Животът й изцяло се бе променил, когато бе започнала да изпитва влечение към Флин. „А това е неговата къща“, каза си тя и прекрачи прага. Нали самият Флин бе споделил, че я е купил, когато е приел съдбата си?
„Надникни дълбоко в себе си и се огледай наоколо“, спомни си тя, докато стоеше неподвижна и се опитваше да почувства мястото. Може би къщата олицетворява самата нея и трябва да потърси във вътрешността й и на двора.
„Светлината и сенките“. Къщата бе пълна и с двете.
Можеше само да бъде благодарна, че няма много вещи. Спартанският начин на живот на Флин щеше да улесни търсенето.
Започна от хола и се намръщи, щом видя дивана. Намери под възглавниците осемдесет и девет цента на дребни монети, запалка, роман на Робърт Паркър и трохи от бисквити.
Това я подразни и я накара да съчетае търсенето с почистване с прахосмукачка и парцал. Прекара повече от час само в кухнята. Накрая бе плувнала в пот и всичко светеше от чистота, но не бе попаднала на нищо, което да наподобява ключ.
Премести се на горния етаж. Сънят й бе завършил там. Може би в това имаше нещо символично. Предполагаше, че стаите не са в толкова окаяно състояние, колкото кухнята.
Един поглед в банята разсея тази заблуда. Дори любовта — и към един мъж, и към чистотата, имаше граници. Затвори вратата, без дори да влезе.
Щом прекрачи прага на кабинета му, бе впечатлена. Всички обидни думи, които й бяха хрумнали преди малко, изчезнаха.
Не бе подреден. Определено някой трябваше да забърше праха, а в ъглите имаше топки кучешки косми, които изглеждаха достатъчни да се изплете рогозка. Но стените бяха светли, бюрото бе красиво, а плакатите в рамки издаваха усет за стил и изкуство, който досега не бе доловила у него.
— Имаш много прекрасни черти, нали?
Плъзна пръсти по бюрото и вниманието й бе привлечено от купчината папки и картинките на екшън герои.
„Приятно място за работа — помисли си тя. — Подходящо за размисъл“. Не го бе грижа за състоянието на кухнята, а диванът, който бе сложил в хола, бе просто кътче, където да подремне или да почете книга. Но поддържаше ред в стаята, която явно бе най-важна за него.
„Красота, познание, смелост“. Беше й казано, че ще се нуждае и от трите неща. В съня й бе имало красота — любовта, домът й, изкуството. По-късно бе стигнала до познанието, че всичко е илюзия. И накрая бе събрала смелост да избяга от илюзорния свят.
Може би това бе част от пътя към крайната цел.
„Любовта ще изкове ключа“.
Е, тя обичаше Флин. Вече бе приела този факт. Тогава къде бе проклетият ключ?
Завъртя се в кръг и разгледа отблизо колекцията му от плакати. Кинозвезди от минали десетилетия. „Толкова е… интересен — реши тя. — И остроумен“.