Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Марта Стюърт среща добрата магьосница Гленда. — Дейна взе една от пръчките и я размаха. — Не трябва ли да се разлети вълшебен прах?
— Пийни още вино — нареди Зоуи. — Кристали. Аметист и розов кварц и тази страхотна топка.
Извади прозрачно кълбо.
— Откъде се сдоби с тези боклуци? — попита Малъри.
— От „Ню Ейдж“ магазина в търговския център. Карти „Таро“. Избрах келтски, защото реших, че са подходящи. И…
— Дъска с букви за викане на духове? — Дейна я грабна. — Господи, не съм виждала такова нещо от дете.
— Намерих я в магазина за играчки. При принадлежностите за „Ню Ейдж“ ритуали нямаше.
— Когато бях малка, с приятелките ми се опитвахме да викаме духове. Веднъж, докато пиехме пепси и хапвахме бонбони, запалихме свещите и всяка от нас попита как се казва момчето, за което ще се омъжи. Когато аз плъзнах пула по буквите, се получи ПТЗБА. — Дейна издаде сантиментална въздишка. — Много беше забавно. Да започнем с това — предложи тя. — Заради доброто старо време.
— Добре, но трябва да бъдем сериозни.
Зоуи стана, угаси лампите и спря музиката.
— Питам се дали този ПТЗБА съществува.
Дейна седна на пода и отвори кутията.
— Почакайте. Трябва да следваме ритуала. Имам книга. Седнаха в кръг на пода.
— Да пречистим съзнанието си — заговори тя. — Да визуализираме отварянето на чакрите си.
— Никога не отварям чакрите си пред други хора — засмя се Дейна и не престана, докато Малъри не я перна по коляното.
— Запалваме свещите. Бяла за чистота. Жълта за памет и виолетова за сила. — Зоуи прехапа устни, докато внимателно възпламеняваше фитилите. — Подреждаме кристалите. Аметист за… момент. — Взе книгата си и я прелисти. — Тук. Аметист за интуиция. Както и тамянът. Розов кварц за духовна сила и вдъхновение.
— Красиво е — отбеляза Малъри. — И успокояващо.
— Мисля, че трябва една по една да сечем картите „Таро“ и да опитаме да изречем по някое заклинание, но щом Дейна настоява, първо ще направим това.
Зоуи разтвори дъсчицата с букви между тях и постави кръглата плочка в центъра.
— Трябва да се съсредоточим — каза тя. — Да фокусираме съзнанието и силата си върху един-единствен въпрос.
— Нека бъде за любовта на живота ми. Искам да открия този ПТЗБА.
— Не. — Зоуи сдържа смеха си и се опита да си придаде строг вид. — Това е сериозно. Искаме да узнаем къде се намира първият ключ. Малъри трябва да изрече въпроса на глас, а ние двете само мислено.
— Да затворим очи. — Малъри потърка ръце в панталона си и дълбоко си пое дъх. — Готови ли сте?
Трите сложиха пръсти върху пула и замълчаха.
— Не трябва ли да призовем свръхестествените сили или нещо подобно? — прошепна Малъри. — Да изразим благоговението си и да помолим за напътствия. Какво?
Зоуи повдигна единия си клепач.
— Може би трябва да се обърнем към обитателите на света отвъд Завесата на сънищата.
— „Поданиците“ — предложи Дейна. — Подходяща дума. Да поискаме помощ от поданиците на кралството отвъд Завесата на сънищата.
— Добре. Започвам. Нека всички се успокоим и се съсредоточим. — Малъри отброи десет секунди в пълна тишина. — Призоваваме поданиците на кралството отвъд Завесата на сънищата да ни помогнат или да ни насочат в нашето търсене.
— Кажи им, че си една от избраниците — прошепна Зоуи, но Дейна я смушка да замълчи.
— Аз съм една от избраниците, които търсят ключовете. Остава малко време. Моля ви да ми покажете пътя към ключа, за да освободим душите на… Дейна, не мести пула.
— Не го местя. Наистина.
С пресъхнали устни, Малъри отвори очи и видя как кръглата плочка затрепери под пръстите им.
— Свещите — прошепна Зоуи. — Господи, погледнете свещите.
Пламъците изведнъж се издължиха нагоре и върховете им станаха червени. Затрепериха, сякаш пулсират. В стаята нахлу студена вълна, която понесе тези пламъци във въздуха.
— Това е невероятно! — възкликна Дейна.
— Движи се.
Пулът подскочи и пръстите на Малъри трепнаха. Ушите й заглъхнаха. Чуваше единствено как в главата й нахлува кръв, докато проследяваше движението му от буква на буква.
„Твоята смърт“.
Затаи дъх, когато стаята изведнъж се изпълни с ослепителна светлина и задуха вятър. Чу нечий писък и повдигна ръка, за да закрие очите си. Сред вихрушката започна да се оформя силует.
Дъската се разби на парчета, сякаш е от стъкло.
— На какво си играете? — В средата на кръга им застана Роуина и побутна едно от парчетата с тока на обувката си. — Нима сте загубили ума си, та отваряте вратата за неща, които не разбирате и не можете да се защитите от тях? — С въздишка на досада, грациозно излезе от кръга и вдигна бутилката вино. — Би ли ми наляла малко, ако обичаш?