Ключът на светлината

Първоначалното й намерение да отхвърли идеята и да се зарови в дупката си я накара да признае, че наистина се нуждае от промяна.

Никога не бе минавала за саможива и затворена. Когато бе угрижена, излизаше и се срещаше с хора. Купуваше си нещо или правеше купон.

Предложението на Зоуи да се съберат вечерта в дома й я подтикна да направи всичко това. Купи храна и красиви ароматизирани свещи, сапуни с приятен мирис и пухкави хавлиени кърпи за гости, и накрая добро вино.

Почисти позанемарения си напоследък апартамент и сипа в купички сушени розови листа. Постара се да изглежда безупречно пред приятелките си.

Когато Дейна пристигна, на масата вече бяха подредени плата със сирене, плодове и сладки, свещите бяха запалени и звучеше тиха музика.

— Много изискано. Трябваше да се облека официално.

— Изглеждаш страхотно. — Твърдо решена да се забавлява, Малъри се приближи и я целуна по бузата. — Благодарна съм ви за това.

— За кое?

— Че се опитвате да ме развеселите. През последните няколко дни съм ужасно потисната.

— Никоя от нас не предполагаше колко енергия ще отнеме това търсене. — Подаде на Малъри торбичка с покупки и остави чантата си с тоалетни принадлежности. — Купих малко допълнителни провизии. Вино, сирене, еклери и пуканки. Четирите основни хранителни вещества. — Дейна разгледа множеството дискове с филми. — Сякаш си наела всички кинопродукции на света.

— Само тези, които се намират на DVD. Какво ще кажеш за малко вино?

— Иска ли питане? Нов парфюм?

— Не, сигурно е от свещите.

— Чудесно. Зоуи идва. Налей още една чаша.

Зоуи влезе откъм терасата, натоварена с чанти.

— Бисквити — каза тя малко задъхано. — Филми, ароматерапия и сладкиш с кафе за сутринта.

— Добре си се сетила. — Дейна пое една от чантите и й подаде чаша вино. След това се вгледа по-отблизо в миглите й. — Какво правиш, за да изглеждат толкова гъсти и дълги?

— Ще ти покажа. Лесно е. Днес се отбих в къщата, за да направя някои измервания и да разгледам мострите сред пространството и светлината. Донесох няколко каталога за тапети и бои, ако искате да ги видите. Брадли Вейн ме хвана там. Какво знаеш за него?

— Златно момче с будна гражданска съвест. Изявен спортист в училище и в колежа. Лекоатлет. Отличник, но не зубрач. Няколко пъти почти стигна до годеж, но все успява да се измъкне. С Флин са приятели почти откакто са се родили. Страхотно тяло, което няколко пъти съм имала щастието да зърна. Имаш ли желание да се убедиш в това?

— Не особено. Нямам голям късмет с мъжете, така че единственият важен човек в живота ми засега е Саймън. О, обичам тази песен. — Зоуи свали обувките си и затанцува. — Е, Мал, как вървят нещата с Флин?

— Обичам го, така че положението е ужасно. Иска ми се да можех да танцувам така.

— Как?

— Да показвам дълги крака и да кърша ханш.

— Ела тогава. — Зоуи остави чашата си и протегна ръце към нея. — Ще се научиш. Трябва да си представиш или че никой не те гледа, или че невероятно сексапилен мъж не сваля очи от теб. И в двата случая всичко зависи от настроението ти.