Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Ледена тръпка прониза гръбнака на Елейн, и не заради товя дали Елайда е уплашена, или разгневена. Двеста деветдесет и четири Айез Седай в Кулата, подкрепящи Елайда. Близо една трета от всички Айез Седай, почти толкова, колкото се бяха събрали и в Салидар. Най-доброто, на което можеше да се разчита, беше и останалите да се разцепят на две. Да, това наистина беше май най-доброто, което можеше да се очаква. След големия приток в началото броят на тези, които продължаваха да се стичат в Салидар, бе изтънял на тънка струйка. Навярно и потокът към Кулата също бе пресъхнал. Можеха само да се надяват.
Известно време продължиха да претърсват мълчаливо, след което Беонин възкликна:
— Елайда е изпратила посланички при Ранд ал-Тор! — Елейн ахна, но Сюан й направи знак да стои мирно и тя замръзна.
Шериам посегна към листа, но преди ръката й да го докосне, листите станаха няколко.
— Къде ги праща? — попита тя и едновременно с нея Миреле запита:
— Кога са тръгнали от Тар Валон? — Цялото й досегашно спокойствие се изпари като дим.
— В Кайриен — отвърна Беонин. — Не можах да видя кога, ако изобщо е споменато. Но със сигурност ще отидат в Кемлин, щом разберат къде е.
Все пак не беше толкова страшно. Сигурно щеше да им трябва повече от месец, докато стигнат от Кайриен до Кемлин. Пратеничеството от Салидар със сигурност щеше да ги изпревари. В Салидар Елейн си имаше една опърпана карта, напъхана под дюшека, и всеки ден си отбелязваше колко според нея трябва да са изминали пратениците по пътя си към Кемлин.
Сивата сестра продължи:
— Изглежда, Елайда се кани да му предложи подкрепа. И ескорт до Кулата. — Шериам вдигна вежди.
— Тази жена е готова на всичко — въздъхна Шериам. — На него подкрепата на Бялата кула може да му се стори привлекателна.
— Навярно бихме могли да пратим вест до Егвийн чрез айилките — подхвърли Миреле несигурно.
Сюан се окашля силно и много престорено, но Елейн не можа да издържи повече. Предупреждаването на Егвийн беше жизненоважно, разбира се — хората на Елайда със сигурност щяха да я завлекат обратно в Кулата, ако я намереха в Кайриен, и посрещането нямаше да е никак приятно — но останалото…
— Как можете дори да допуснете, че Ранд въобще ще изслуша това, което ще му предложи Елайда? Нима мислите, че не знае, че тя беше Червена Аджа и какво означава това? Те няма да му предложат поддръжка и вие го знаете. Трябва да го предупредим! — Знаеше, че във всичко това има противоречие, но тревогата бе развързала езика й. Ако се случеше нещо с Ранд, щеше да умре.
— А как предлагаш да го направим ние, Посветена? — попита хладно Шериам.
И в същия миг чуха писък, последван от викове в преддверието. Затичаха се натам.
Помещението бе празно, с изключение на писалището на Пазителката и редицата столове до стената, на които Айез Седай изчакваха реда си да говорят с Елайда. Аная, Морврин и Карлиня ги нямаше, но иззад една от високите врати се носеха отчаяни женски писъци. Шериам, Миреле и Беонин хукнаха натам.
— Внимавайте — извика след тях Елейн, но наистина не можеше да направи нищо, освен да ги последва заедно със Сюан. И се озоваха пред сцена от някакъв кошмар. Буквално.
На около тридесет крачки вдясно от тях коридорът изведнъж се уширяваше в гърло към каменна пещера, която сякаш се простираше безкрайно. Навсякъде из нея се виждаха тролоци, големи човекоподобни туловища с прекалено човешки ликове, изкривени от зверски муцуни, зурли и клюнове. Тези, които бяха по-далече, изглеждаха по-неясни и полуоформени, докато най-близките бяха същински великани, два пъти по-високи от най-високия мъж, по-големи дори от истинските тролоци. И виеха и обикаляха около огнища и котли, инструменти за изтезание, странни клетки с шипове и разни други метални предмети с невъобразима форма.
Наистина беше кошмар, макар и по-мащабен от всичко, за което Елейн бе чувала от Егвийн или от Мъдрите. Освободени от сътворилия ги ум, такива неща понякога се понасяха из Света на сънищата, а друг път се закрепваха на едно определено място. Айилските сънебродници ги унищожаваха винаги, когато се натъкнеха на тях, но те — както и Егвийн — й бяха казвали, че е най-добре да ги избягва, ако изобщо ги срещне. За съжаление Карлиня явно не беше слушала, когато двете е Нинив им го бяха обяснявали.
Бялата сестра беше овързана и висеше за глезените си от верига, чезнеща високо в мрака. В очите на Елейн сиянието на сайдар продължаваше да я обкръжава, но Карлиня се гърчеше в конвулсии и пищеше, докато се смъкваше бавно с главата надолу към огромен казан с врящо масло.