Господарят на хаоса

— Поне Погибелта все още е спокойна — каза Миреле. — Само че някак твърде спокойна. Едва ли ще продължи дълго. Добре че Елайда има толкова очи и уши в Граничните земи. — Сюан странно как успя да съчетае присвиването на очите си с убийствен поглед към Айез Седай. Елейн не допускаше, че вече е успяла да възстанови връзките си с някоя от агентките си в Граничните земи — те бяха доста далече от Салидар.

— Щях да се чувствам по-добре, ако същото можеше да се каже и за Тарабон. — Страницата в ръцете на Беонин стана по-дълга и по-широка; тя я изгледа отвратена, изсумтя и я пусна. — Очите и ушите в Тарабон все още мълчат. Всички. Единственото, което е получила от Тарабон, са слуховете от Амадиция, че Айез Седай са намесени във войната. — Тя поклати глава, възмутена от абсурда да се излагат такива глупави слухове на лист хартия. Айез Седай никога не се въвличаха в граждански войни. Във всеки случай, не толкова открито, че да се изложат на показ. — А от Арад Доман, изглежда, няма нищо повече от шепа объркани донесения.

— Много скоро сами ще разберем какво става в Тарабон — успокои я Шериам. — Само след още няколко седмици.

Това за намесата на Айез Седай във войната в Тарабон не беше единственият слух, намерил път до писалищната маса на Елайда. Трупането на Бели плащове от Педрон Ниал беше намерило какви ли не обяснения — от това, че се кани да завладее трона на Амадиция — нещо, от което той определено нямаше нужда — през намерението му да сложи край на войната и безвластието в Тарабон и Арад Доман, та чак до поддръжката за Ранд. На последното Елейн щеше да повярва само когато слънцето изгрееше от запад. Имаше сведения за странни събития и Иллиан и Кайриен — може би имаше и други, но те успяха да видят само тях — за цели села, обзети от масова лудост, за появили се посред бял ден въплътени кошмари, за двуглави телета, които говорели с човешки глас, за твари на Сянката, появили се от едното нищо. Шериам и другите с нея подминаваха последните безгрижно — същите приказки се носеха към Салидар от някои части на Алтара и Муранди, както и от другия бряг на реката, деляща ги от Амадиция. Айез Седай ги отхвърляха като проява на истерия сред хората, разбрали за Преродения Дракон. Елейн обаче не беше толкова сигурна. Виждала беше неща, които те не бяха, въпреки годините и опита си. За майка й се носеше мълва, че вдига войска в западен Андор — под древния флаг на Манедерен, представете си! — както и че е пленничка на Ранд, или бяга в какви ли не земи, включително Граничните и Амадиция. Последното беше наистина невъобразимо. Явно и Кулата не вярваше на тези приказки. Елейн съжали, че не знае на кое да вярва.