Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Двамата изпитаха огромна радост и облекчение. Решен беше „невъзможният“ проблем с бариерата, който парализираше целия газово-дифузионен проект. Джонсън си легна изтощен, но щастлив като никога досега през целия си живот. Рано на следващата сутрин той се обади на Мансън Бенедикт и го събуди.
— Мансън, успяхме!
След това се втурна към лабораторията, обади се на Кийт и му съобщи за резултатите от предишната вечер.
— Можеш ли да ги повториш — попита Кийт, като се мъчеше да скрие възбудата си. — Ела при мен веднага!
Кларънс Джонсън беше сигурен, че ще може да повтори експеримента си. Ентусиазмът му скоро бе попарен. След като направи две добри бариери, започна да получава съвсем незадоволителни проби. Джонсън и Сулески дълго се чудеха защо става така, когато изведнъж разбраха причината. В бързината и възбудата те бяха изпуснали един много важен момент от цялата процедура. Опитаха отново много внимателно и се получи добра бариера. След цяла година неуспешни опити „Келекс“ най-сетне разполагаше с качествена бариера. Оставаше само да бъде произведена в промишлен мащаб и щеше да отпадне последното голямо препятствие за успешното изпълнение на газово-дифузионния процес.
30.
Дръзкият проект на гигантския газово-дифузионен завод за разпадащ се материал в Оук Ридж, Тенеси, нямаше аналог в цялата история на инженерството. Той представляваше невероятен лабиринт от стотици километри тръби, хиляди клапи, съединения и заварки, всичките направени с максимална точност, който освен това трябваше да работи денонощно с прецизност на хронометър. И не щеш ли, някъде по дългите с мили сложни тръбопроводи неочаквано се появява малка, невидима дупчица. Дори да не е по-голяма от върха на игла, в системата бавно и необратимо започва да прониква въздух и корозията тръгва да разяжда метала. Целият процес е провален и сложната апаратура спира. Играчката на стойност 500 милиона се оказва безполезна.
Този кошмар в най-различни варианти тормозеше съня на много членове от екипа на Кийт и Дънинг през цялата 1942 и 1943 г. Бяха създадени специални групи, които да разработват методи за откриване на течове, за да може всеки пробив да бъде незабавно откриван и поправян. Усилията им бяха напразни. Възможно ли е въобще да се откриват течове с такива малки размери? Не съществуваше толкова чувствителна апаратура. Промишлеността никога дотогава не беше се сблъсквала с подобни високи изисквания за херметичност. Инженерите разбраха, че когато учените говорят за абсолютна херметичност, те имат предвид не само малки дупчици, но също и микроскопични пори в материала, появяващи се поради дефект или при лоша заварка. Как да се откриват такива течове по дългите с мили сложни тръбопроводи?
Учените не за първи път се сблъскваха с подобен на пръв поглед нерешим проблем. Повечето от точните научни апарати са измислени и построени в резултат на невероятна изобретателност. Учените от газово-дифузионния проект знаеха достатъчно примери и бяха сигурни, че един ден все някакси и тази трудност ще бъде преодоляна.
Проблемът с херметичността се обсъждаше още през пролетта на 1942 г., когато в Колумбийския университет и в компанията „Келог“ проучваха много интензивно изпълнимостта на газово-дифузионния проект.
— Това е много труден въпрос — казваше Дънинг на съвещанията в „Пъпин Хол“. — Ще е добре да се обадим на Ниър.
Инженерите от лабораторията в Джърси сити бяха докарани до лудост от нечуваните изисквания за херметичност.
— Някой да има идея как можем да откриваме течове? — пита Доби Кийт.
Бяха предложени и бързо отхвърлени най-различни способи.
— Ще трябва да се създадат специални инструменти за този процес — заключи Мансън Бенедикт. — Защо не повикаме Ниър?
През горещото лято на 1942 г. те не бяха единствените, които в критични моменти се обръщаха към доктор Алфред О. Ниър. Макар и само 32-годишен, младият професор от университета в Минесота имаше солидна репутация на вълшебник в прецизната измервателна апаратура. Ваневар Буш и Харолд Юри вече го бяха помолили да създаде специален уред за определяне на урановите изотопи. Друг апарат на Ниър се използваше за анализи в проекта с тежка вода, ръководен от Харолд Юри и професора от Принстън Хю Тейлър21. Едновременно с това той беше измервал обогатяването на уран в малки проби, получени в модел на каскадата, построен от Дънинг и Бут в Колумбийския университет.
Ал Ниър беше дълбоко замесен в многобройни задачи на проекта „Манхатън“. Освен анализите и измерванията, той експериментираше възможностите за обогатяване на уран чрез термо-дифузионния метод, който досега не беше дал добри резултати, а през свободното си време прескачаше и до Бъркли, за да помага на Лорънс в неговия електромагнитен процес. Методът на Лорънс и неговите калутрони всъщност бяха използвали за модел един доста сложен инструмент, заради който Ниър се беше прочул — масспектрометъра.
21
През време на войната успоредно с другите програми се разработваше и реактор със забавител на неутрони тежка вода, вместо графит. В проекта с тежка вода играеха важна роля британски, френски и канадски учени. След успеха с първият реактор на Ферми главните усилия в проекта „Манхатън“ се съсредоточиха върху графитните реактори.