Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Така и беше. Хиеро видя как Хаймп успя да отрази удара на пиратския меч, но едва успя да се дръпне от дългия кинжал, с който Рок щеше да го набучи като пиле.
— Тук съм! — крясна Хиеро. — Задръж го за секунда и идвам на помощ!
Това не противоречеше на правилата на двубоя. Много често изходът от него се решаваше, като победителят от едната двойка се вкючваше отново в боя.
Гласът на Хиеро вдъхна сила у дребния капитан. Макар че окосменият му торс беше покрит с многобройни кървящи рани, той беше запазил още доста енергия и воля за победа. Двамата противници се сблъскаха до стените на кабината. Хаймп показа на какво е способен големият му меч. Бляскавото острие описа полукръг, разсече лявото рамо на пирата и заора дълбока бразда по гърдите му. Ударът беше толкова силен и изтощителен, че Хаймп изпусна оръжието, и инерцията го изхвърли напред. Преди да се удари в стената на кабината, той успя да се хване за палубната настилка и застана в странна поза, напомняща булдог, готвещ се за скок.
Лявата ръка на Рок, която все още стискаше кинжала, се отпусна и удари в пода. Потоците кръв, които рукнаха от страшната рана, заляха камзолата му, която потъмня и придоби пурпурен цвят. След това и дясната ръка изпусна шпагата, но Рок направи още една крачка към сгърченото тяло на противника си. Това усилие изчерпи докрай силите му и той рухна на палубата. Изпълнените му с гняв и болка очи се забелиха, от гърлото му се изтръгна къркорещ звук, крайниците потръпнаха няколко пъти в конвулсии и тялото се изпъна. Това беше краят на пиратския предводител.
Хората от „Морска дева“ ликуващо закрещяха и полетяха към победителите. Хиеро едва успя да вдигне капитана на крака, когато дузина ръце го подхванаха и с триумфални крясъци го понесоха към капитанския мостик. Там стоеше Лучара и очите й сияеха от възторг и любов. Свещеникът, който беше залят от кръвта на Хаймп и на убития лемут прегърна девойката, и изведнъж се разсмя. Беше приел раздразнена мисъл от клетката:
— Какъв е този шум? Защо не ме оставяте да си поспя още малко?
Мечокът Хърм беше станал голям лентяй и беше проспал цялата сутрин. Той на знаеше нищо за сражението и сега искаше бързо да разбера какво се е случило през това време.
Хиеро все още държеше Лучара в обятията си, когато видя как лоуните, двете огромни птици, потопиха телата си до шия във водата и се понесоха напред с невероятна скорост, като че ли действително бяха патици. Старият единадесетник се отпусна, изтощен до крайност след двата часа ментална връзка с огромните птици.
Хаймп като че ли беше навсякъде. Той огледа тялото на Рок и прибра скъпоценностите, като едновременно изадавше различни разпореждания. „Морска дева“ се насочи към пиратския кораб уверено, сякаш това беше безобиден шлеп, превозващ добитък.
Капитан Хаймп беше абсолютно прав за тази безгрижност. Освен спорове за стойността на стоките на пиратския кораб, не възникнаха никакви други конфликти между двата екипажа. Сред пиратите имаше негодници и главорези от всякакви породи и раси, но дори Косматите ревльовци не демонстрираха враждебност. Някои дори открито се възхищаваха от бойното изкуство на Хиеро. Други пък разглеждаха безцеремонно Лучара и й правеха твърде съмнителни комплименти, така че момичето предпочете да се прибере.
Докато Хаймп и новият пиратски капитан оглеждаха трюма на кораба, Хиеро беседваше с брат Алдо. Младият свещеник беше учуден, че хора без всякаква съвест и морал спазват някакъв кодекс.
— Морското право е обичай, съществуващ от векове — каза старецът. — По време на не много късия ми живот си спомням само веднъж пирати да го нарушат. Половин година всички кораби в морето, независимо дали бяха кораби на роботърговците, специално въоръжени търговски кораби или пирати, ги търсеха активно. И разбира се, накрая ги откриха. Разправата беше ужасна. На оцелелите клетвопрестъпници одраха кожата. Основният виновник, капитанът, нямаше щастието да умре така бързо. Подред му рязаха пръстите, след това части от ръцете и краката — и с това месо го хранеха. Не се съмнявам, — добави замислено старецът, — че ако някои капитан сега се осмели да наруши морския кодекс за дуелите, незабавно ще бъде убит от собствения си екипаж.
— Но хората на Нечестивия не уважават никакви чужди обичаи. Ние забравихме, че на кораба имаше още двама със защитен разум. Странно, че вече не ги усещам. Нима са избягали?
— Действително, интересно — отбеляза брат Алдо, като притвори клепачи и няколко секунди се вслушваше в нещо. — Имам две обяснения. Може да да се опитали да убедят екипажа да не се подчини на морския кодекс и тогава са ги убили. По-вероятно обаче, когато са разбрали накъде отиват нещата, да са снели и изхвърлили приборите на Нечестивия. Но от кораба те не могат да избягат.