Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Лицето на Рок пребледня. Ужасното същество, което го придружаваше, плашеше всеки със своята неизвестност и непредсказуемост. Но и Хиеро, северният воин, имаше тези качества. Амулетът, който висеше на врата на пиратския капитан, го защищаваше от телепатични удари, но Рок не беше съвсем уверен в силата му. Все пак той бързо преодоля предателския страх и отново подигравателна усмивка изкриви тънките му устни.
— Приятно ми е да чуя гласа ти, татуирано дърво. Като ти пуснем малко кръв ще станеш още по-красив.
След минута дуелантите заеха местата си. Възцари се пълно мълчание, нарушавано само от крясъците на чайките и шума на вятъра. Двамата гребци на пиратската лодка се бяха вкопчили в перилата на стълбата и с мъка удържаха съда си. Техните очи бързо шареха по „Морска дева“; може би не толкова да преценяват силата на противника, колкото да оценяват бъдещата печалба и каква по-голяма част да заграбят.
Вдясно от Хиеро се чу възгласът на Хаймп „Почваме“ и противниците се отправиха един срещу друг. По предпазливата и бавна походка можеше да се съди, че се срещат опитни воини, майстори на смъртта.
Хиеро тръгна срещу глита, без да откъсва поглед от безобразното му лице. Отдясно, където се бяха сближили двамата капитани, се чу звън на стомана и задъхано мъжко дишане, но това не отвлече вниманието на свещеника. Като всеки опитен боец, той наблюдаваше неотклонно погледа на противника си, за да не пропусне мига на атаката.
Това бяха страшни очи! Огромни, бездънни ями! С всяка секунда те ставаха по-големи, още по-големи. Глитът вече беше само на няколко фута разстояние и секирата му се вдигаше нагоре за удар. Но Хиеро виждаше само очите му — гигантски кръгли езера, които озлъчваха омраза и закриваха целия свят. Изведнъж той чу пронизителен женски вик. Лучара! Магията пропадна, очите на лемута се свиха и свещеникът се окопити. Още миг и всичко щеше да свърши зле за него. Спаси го невероятната му реакция. Това бе природен дар, усилван от многогодишни тренировки. Първият му учител по бойно изкуство, един стар сержант от Граничната стража, винаги му казваше: „Влизай в близък бой, момче, особено ако противникът ти е по-силен физически или е по-добър фехтовач. Когато си на два дюйма разстояние, той няма възможност да показва пируети с меча. Тогава всичко ще се реши от късмета и скоростта на реакцията, а тя при теб е фантастична.“
Секирата разряза шумно въздуха. Хиеро едвам успя да се дръпне и тъй като не можа да отвърне на удара, се задоволи да тласне противника с щита. Наложи му се да сведе поглед, за да не срещне очите на чудовището.
Хипноза! Никаква ментална бариера не можеше да го защити от нея. Ако Лучара не беше извикала, сега свещеникът щеше да лежи с разцепена глава.
Сега Хиеро се бореше с люспестата твар, като отразяваше ударите й с щита. От своя страна противникът също парираше по подобен начин ударите на меча. От глита се носеше отвратителна мускусна миризма. Като издишваше шумно зловонен въздух, той се стремеше да прихване човешкия поглед. И колко силен беше той, колко силен!
Свещеникът напрегна сили, блъсна глита с щита и отскочи назад. Брадвата проряза въздуха на сантиметри пред него. Мечът подскочи към туловището на врага, но отново се заби в кръглия щит. Смътно младежът чуваше звъна на оръжията от другата страна на кабината и рева на Клотц, който вилнееше в клетката си и се опитваше да изскочи в помощ на господаря си.
Многогодишните тренировки да улавя удобния момент за контраатака по очите на противника сега подвеждаха Хиеро. Глитът пак настъпваше. Брадвата му се сгромоляса надолу, Хиеро мълниеносно отскочи назад и се подготви за рязка контраатака, когато вражеското оръжие достигне пода. Блестящото острие се насочи към коленете на Хиеро и инстинктивно той подскочи. Лемутът успя да го блъсне силно с щита и да го отхвърли към бизанмачтата. С отвратителен вой чудовището се нахвърли върху човека. В движение вдигна брадвата, готвейки се за решителния завършващ удар.
Точно такъв момент чакаше Хиеро. Свитото му тяло изведнъж се изпъна като стоманена пружина и щитът му излетя от ръцете като метателен диск. Обкования с мед ръб на щита удари мускулестите крака на лемута, който падна на палубата и безносото му лице се удари в нея. Опита се да стане, но късият меч се заби в люспестия череп.
Рукна поток кръв и отвратителният слуга на Нечестивия прекрати живота си.
Свещеникът грабна щита си и като заобиколи кабината се затича към отсрещния борд, където се чуваше звън на удрящи се оръжия. Напрегнатите лица на моряците и мълчанието им подсказваха, че положението на техния капитан е тежко.