Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Да бе, сигурно“ — помисли недоволно Бени, но само сви рамене.
— Служба — отговори той.
— Да — въздъхна О’Донован. Мълчанието продължи дълго. Докато пристигна питието му и той вдигна чашата си. — Наздраве. Всички я познаваме добре.
Рут чукна чашата си с тази на О’Донован. Бени не пи.
— Защо, по дяволите, не я застреля, Майкъл? — внезапно попита с равен, презрителен глас той.
Рут и О’Донован замръзнаха с чаши до устните.
Американецът остави питието си. Вече не гледаше толкова приятелски.
— Казах ти вече, полковник.
— Татко — обади се предупредително Рут.
— Защо, детективе? — попита отново Бени, без да смее да погледне към дъщеря си. — Да, както ти каза, не ти е била на мушката. Но ако преодолееш сантименталността си…
О’Донован отвори уста и отмести възмутено поглед. После потисна яда си, насили се да се усмихне търпеливо и се обърна да срещне погледа на Баум.
— Сега ще ти кажа, Бени.
— Не! — Рут постави длан върху рамото на О’Донован. Когато се наведе към баща си, беше ясно на чия страна е. — Разбира се, че и ти не би го одобрил, татко! Да застреляш дъщерята пред очите на майка й!
Бени мигна, облиза устни и кимна.
— Моля те да извиниш стария воин — тихо каза той. — Ние не отстъпваме лесно. — Стана, заобиколи стола на Рут, погледна надолу към нея, а после се наведе и я целуна по косата. Тя не помръдна. — Трябва да тръгвам за Вашингтон — каза тихо. О’Донован се изправи. Този път Бени протегна ръка с мълчаливо извинение.
О’Донован разбираше, че избухването на Бени не е свързано толкова с него или с Мартина Клумп, а главно с Рут. Почувства съжаление към Баум, както и облекчение, че той ще отнесе черния си облак със себе си.
— Късмет, полковник — каза той и стисна ръката на Бени. — За мен беше чест да се запознаем.
— За мен също — отвърна Бени.
— Ще се опитаме да оправдаем доверието ти.
Бени стисна много силно ръката на детектива и го погледна в очите.
— Не мога вече да я пазя — каза той, без да посочва към Рут. — Но ти можеш.
Той изчака, докато О’Донован кимна. После пусна ръката му и излезе от ресторанта.
Навън, на булевард „Лексингтън“, не му се наложи да се оглежда за такси. Жълтите лимузини бяха паркирани на опашка до тротоара пред входа на хотела. Нощта беше студена, но той остана за миг на тротоара, опитвайки се да успокои болката в сърцето си с няколко дълги глътки леден въздух. Булевардът беше оживен в края на работния ден, когато хората бързаха да закупят подаръците преди Коледа. Никой не го погледна, не се виждаше никаква фигура да чака на разстояние, правейки се на разсеяна. И въпреки това няколкото посивели косъма на врата му настръхнаха предупредително. Сякаш чуваше шепота на Екщайн в ума си: „Тази крушка си има опашка.“
Но не можа да забележи наблюдателя. Вече губеше инстинктите си, но тази загуба не го тревожеше така, както би трябвало. Страдаше от горчивото съжаление на старите воини, които, събудили се някой ден сред тишината на старостта, желаят да са паднали в бой.
Първото такси приближи до него. В съответствие с професионалната предпазливост, Бени отказа да го наеме.
Влезе във второто такси и потегли за летището „Ла Гуардия“. Към Вашингтон, а може би към неизвестни страни и събития.
10.
Ресторантът
Бащата на Рут си беше тръгнал, но духът на родителското му присъствие остана, надвиснал над масата като барутните облаци, които веднъж беше наблюдавала над опустошените от войната хълмове на Ливан. Тя гледаше в далечината и се чудеше дали някога ще дойде ден, когато двамата ще се срещнат като равни. Може ли онзи, който я е повивал като бебе, някога да погледне на нея като на човек, който няма нужда от пелени? И ще намери ли тя някога начин наистина да се почувства напълно самостоятелна и да приема неговите забележки с олимпийско спокойствие?
Колко време ще й отнеме? Той вече не е млад. Отдавна е навлязъл във възрастта, когато сърцата на работохолиците внезапно се пръсват. Няма ли да й се наложи скоро да застане до леглото му и да направи последен опит да проникне зад тези огромни, нищо нечуващи уши?
Тя затвори очи и въздъхна. Напомни си, че не е сама, и се насили да се успокои. „Ще има и друга възможност — каза си тя. — Сега започнахме добре…“
Вчера един изстрел едва не заличи цялото бъдеще, а работата на баща й би могла утре да донесе същото. Неговият начин на живот предполага преждевременна смърт. Тази мисъл я разяри, после я изплаши и накрая се разтвори в отчаяние.
Усети една длан леко да притиска рамото й. Майкъл О’Донован все още беше тук, смръщил тревожно червеникавите си вежди. Рут погледна галското му лице и поиска да избяга. Какво, по дяволите, прави тя тук? Какво детинско привличане към онази „зелена трева на моя роден край“ я е накарало да фантазира, че помежду им може да възникне истинска връзка? Беше прекарала целия ден в мечти за сексуални игри с този мъж, а после половин час се гласи като дебютантка. И за какво? За да попадне в емоционално задънена улица.