Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Благодаря, Хелън — каза той с тон, който я подканяше да излезе, като в същото време придърпа един стол и седна на масата при Елизабет.
Преди да разбере какво става, тя се озова сама с Джони Кари в стаята. Той й се стори много по-различен този път, като че ли беше друг, вече не умоляващ, а по-скоро господар.
Носеше сако от черно кадифе с разрези на ръкавите, през които се виждаше хубавата му бяла риза. Дантелените му маншети и жабото падаха свободно; върху ризата му проблясваше голям диамант. Черният и сивият цвят на карираните му панталони си пасваха чудесно, а червените копринени тиранти бяха в тон с обувките му. Дългите му коси бяха завързани с яркосиня панделка — последният разкрасяващ елемент в богатото му облекло.
— Моите поздравления за мадам Ламиер — каза с ослепителна усмивка той. Скулите му изглеждаха по-изпъкнали на светлината на свещите. — Роклята ти е прекрасна!
Избродираните с копринени конци жълти перуники се открояваха на фона на зеления и тъмновиолетовия цвят на роклята й, а златните ширити опасваха деколтето, лактите и отворените ръкави.
— Мисля, че аз трябва да ти благодаря за този толкова скъп подарък. — Елизабет знаеше, че цената на ръчната копринена бродерия е много висока. — Нямам нужда от всичкото това великолепие.
— Това ми доставя удоволствие, скъпа. — Той сви облечените си в кадифе рамене. — Пък и това осигури работа на десетина шивачки в селото. — Младият мъж се усмихна с момчешко очарование.
— В такъв случай благодаря за проявеното към селото милосърдие.
Най-после и тя се усмихна — доброто му настроение беше заразително.
— Донесох ти нещо — каза той и се надвеси над ослепително бялата покривка. — Ей така, да се посмеем — добави с усмивка той.
Елизабет отвори малката кутийка от синьо кадифе и видя златен пръстен с камък от светлолилав нефрит, върху който беше гравирана фасадата на новия й дом в Трий Кингс.
— Много е красив.
— Реших, че може би ще ти бъде забавно да използваш рисунката на къщата като печат.
— Връщам се в Трий Кингс. — В тона й се прокрадна игривост.
Джони се усмихна.
— Евентуално. Не искам друго, освен да се оженя за теб. Не искам да те притежавам.
— Наистина ли?
— Наистина, Елизабет. Този спор е безсмислен. Щом се оженим, ще можеш да ходиш където пожелаеш. Няма да те държа като в затвор.
— И ти ли ще можеш да правиш това, което желаеш?
В гласа й се усещаше колебание и младият мъж не знаеше как да й отговори.
— Във въпроса ти май има някаква клопка? — рече усмихнато той.
— Отговори ми.
— Какво искаш да ти кажа? — Чувстваше се така, сякаш минаваше със завързани очи между две редици от хора, които го удряха с пръчки.
— Това, което ти самият искаш да кажеш.
— Тогава ела долу с мен. Искам да ти покажа нещо.
Като истински човек на действието, Джони се беше уморил от споровете, любезното държание и тридневното чакане.
Той държеше ръката й, докато пресичаха тесния коридор, слязоха по стълбите два етажа по-долу, после тръгнаха из главния апартамент към красиво изработена врата, през която я преведе. Влязоха в голяма стая, със стени облицовани с борови дъски с меден цвят, с украсен по френски таван, с персийски килими по пода и десетина китайски вази пълни с рози с прасковен цвят.
— Но това е спалнята ти! — възкликна Елизабет, смаяна от просташката му шега.
Широко легло с балдахин от наситенозелен брокат заемаше цяла една стена. Високите му колони, богато украсени с дърворезба, достигаха до боговете и богините на тавана.
— Харесва ли ти? — попита невинно той, очарован от изписаното на лицето й вълнение. Сякаш самата стая бе поводът за спора им.
— Тръгвам си!
— Не мисля, че ще го направиш.
— Против волята ми ли ще ме държиш тук?
Никога не беше предполагала, че би могъл да се държи така грубо с нея.
— Да — отвърна тихо Джони, — ще те задържа на всяка цена. Имам намерение да легна с теб и след това да се оженим, Елизабет Греъм, пред свидетели.
Условията, необходими за сключването на законен брак, който не би могъл да бъде оспорен от съда, бяха разрешително с имената на младоженците, свещеник, изричането на брачния обет и от двете страни, както и двама свидетели на церемонията, които преди това трябва да са ги видели заедно в леглото.
— Просто така — възкликна шокирана тя, — като някой варварин?
— Като някой варварин! — Гласът му звучеше меко, беше взел решението си преди това.
— И аз няма какво да кажа по въпроса.
— Да.
— Това е незаконно. Няма да има никаква стойност пред съда. Пък и никой свещеник не би се съгласил да присъства на тази церемония — запротестира тя разгорещено, а той се усмихна на наивността й.