Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Някои от нас бяха по-изолирани от други — отбеляза Слантър кисело.
Форейкър го погледна гневно, сбърчил вежди:
— Ние гарантирахме за теб, гноме — всички, които тръгнахме с теб от Кълхейвън. За Радъм, командващия този гарнизон, нашата дума е достатъчна. Но сред тези стени има някои, които изпитват доста по-различни чувства. Приятелите и близките на не малко джуджета са били убити от гномите, които са обсадили крепостта. За тях нашите гаранции за теб може да не са достатъчни. Ти беше държан под стража не като затворник, а за по-голяма сигурност. Вярваш или не, животът ти е от значение за някои — на първо място за Омсфорд.
— Мога и сам да се грижа за себе си — измънка сърдито Слантър под носа си. — Не ми трябва никой да се безпокои за мен — най-малко това момче!
Гномът млъкна. Отново се затвори в себе си, помисли си Джеър. Издига щит срещу всичко наоколо. Само когато е насаме с мен като че ли му се иска да излезе от защитната си черупка. Само тогава той като че ли възвръща мъничко от предишния Слантър, такъв, какъвто беше, когато се запознаха. През останалото време той е отшелник, самопровъзгласил се самотник, който не приема ролята си на член на малката ни група.
— Получили ли са съобщението ни? — попита Еден Елеседил Форейкър. — За разрушаването на моста при Клина?
— Да. — Джуджето премести мрачния си поглед от Слантър. — Планът ти беше добър, принц на елфите.
— Тук в опасност ли сме?
— Не, крепостта е добре осигурена. В складовете има достатъчно запаси за месеци наред. А и нито една армия не би могла да хвърли всичките си сили при тази близост на планините. Ще бъдем в опасност извън тези планини, когато подновим пътуването на север.
Слантър измънка нещо под нос и допи бирата си. Форейкър погледна хладно гнома:
— Между другото, има една работа, която трябва да се свърши. От теб и от мен, гноме.
Слантър го погледна наежено:
— Каква работа, джудже?
Форейкър още повече се навъси, но продължи с равен глас:
— Сред тези стени има един, който твърди, че познава добре замъка на Призраците Морди. Уверява, че го познава по-добре от всеки друг. Ако е така, то ще ни е от голяма полза.
— Ако е така, тогава няма да имате вече нужда от мен! — изръмжа Слантър. — Какво общо имам аз с това?
— Това, което той знае, ще ни е от полза само ако е истина — продължи замислено Форейкър. — Единственият, който може да ни каже дали казва истината или не, си ти.
— Аз ли? — изсмя се гномът невесело. — Ще ми се доверите да ви кажа, дали ви казват истината или не? И на какво дължа тази чест? Или може би искате да ме изпитате? Второто май е по-вероятно. Ще сравните това, което аз ви кажа с това, което ви казва другият!
— Слантър! — смъмри го Джеър, едновременно разгневен и разочарован.
— Ти си този, който не се доверява — добави твърдо Еден Елеседил.
Слантър се канеше да отвърне нещо, после се позамисли и замълча:
Форейкър каза тихо и остро:
— Ако мислех да те изпитвам, нямаше да бъде точно с този.
Всички мълчаха.
— Кой е той? — попита накрая Слантър.
Форейкър сбърчи чело:
— Един муелрет.
Слантър се вцепени.
— Муелрет ли — изръмжа той. — Гущер?
Каза го с такова презрение, че Джеър Омсфорд и Еден Елеседил се спогледаха учудени. Нито единият, нито другият, беше виждал муелрет. Никога не бяха чували за подобно нещо и след реакцията на гнома си помислиха, че може би щеше да е по-добре да си останат невежи по въпроса.
— Един от патрулите на Радъм го открил във водите до брега на езерото един-два дни преди обсадата — продължи Форейкър, без да откъсва очи от Слантър. — Бил ни жив, ни умрял, когато го изтеглили на суша. Ломотел нещо, че Черните скитници го били пропъдили от Рейвънсхорн. Споменал, че знаел начини, по които те можели да бъдат унищожени. Патрулът го докарал тук. Не са имали възможност да се отърват от него преди обсадата. — Замълча. — Досега не са успели да проверят дали казва истината.
— Истината! — изсъска злобно Слантър. — Гущерите никога не говорят истината!
— Желанието да отмъсти на онези, които са му причинили зло, може да го кара да говори истината. Бихме могли да му дадем възможност да си отмъсти. Да му предложим нещо като сделка, да речем. Я си помисли. Той може да знае тайните на Рейвънсхорн и Греймарк. На времето тези планини са били негови. Замъкът е бил негов.
— Никога нищо не е било негово! — Слантър скочи от стола извън себе си. — Те заграбиха всичко, тези гадни гущери! Построиха замъка си върху костите на моя народ! Превърнаха в роби живеещите в планините гноми! Използваха черната магия също като Черните скитници! Проклети дяволи! По-скоро бих си прерязал гърлото, отколкото да повярвам и на една тяхна дума!