Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Не съм забравил нищо, Крейгънгелт. Бих ли могъл! Прекрасно помня, че когато бях изпаднал в крайна, нужда, ти се опитваше измамно да ме завербуваш да служа на френския крал или на претендента за нашия престол; освен това като си разузнал — и то, разбира се, ти е било известно, — че моята пралеля Гърнингтън вече мирише на тамян, веднага щедро ми зае няколко жълтици. Е, не се мръщи така, Крейгънгелт; не се съмнявам, че макар по своему ти ме обичаш, а аз сам съм си виновен, задето сега няма с кого другиго да се посъветвам. Но да се върнем на лейди Бленкънсоп; сигурно знаеш, че тя е близка приятелка с херцогиня Сара.
— Виж ти! Дружи със Сал Дженингс! Бива си я твоята роднина!…
— Млъкни и си запази за друг път твоите торийски глупости! — прекъсна излиянията му Бъкло. — Същата тази моя роднина се запознала у херцогиня Марлборо с лейди Аштън, съпругата на лорд-пазителя, или по-точно казано с лейди-пазителката на лорд-пазителя. На връщане от Лондон лейди Аштън удостоила с посещение лейди Бленкънсоп и в момента гостува в замъка и на брега на Уансбек. И тъй като тези високопоставени дами не са свикнали да се съобразяват с мнението на мъжете си по семейните въпроси, хрумнало им, без да уведомяват сър Уилям Аштън, да обсъдят един евентуален брак между Луси Аштън и моя милост. Лейди Аштън била самозван представител на дъщеря си и мъжа си, а лелка Бленкънсол, също самозвана, представлявала мен. Какво бе учудването ми, Крейгънгелт, когато най-неочаквано ми съобщиха, че брачният договор, който засяга донякъде и мен, почти е сключен, без да съм дал съгласие за него!
— Хитро! Макар че не е съвсем по правилата на играта — отбеляза верният приятел. — И какво отговори ти?
— В първия миг реших да пратя по дяволите и договора, и дъртите сватовници, забъркали тази история! Но после се разсмях и като поразмислих, дойдох до заключението, че ми се предлага изгодна и напълно подходяща партия.
— Доколкото си спомням, ти май само веднъж си виждал невестата си… при това е маска. Сам си ми го казвал.
— Какво от това? Тя тогава много ми хареса. Няма да забравя как се отнесе Рейвънсууд с мене… изгони ме от замъка и ме изпрати да се храня с лакеите, защото той, разбираш ли, бе приел в бедняшката си дупка лорд-пазителя на печата и дъщеря му. Проклет да съм, ако не му върна за тази обида. По-хубава шега ще му скроя.
— Така и трябва! Юнак си ти, Бъкло — светна Крейгънгелт, като видя, че работата взема приятна за него насока. — Ако му грабнеш тази хубавица, той ще пукне от яд!
— Едва ли — усмихна се ехидно Бъкло. — Сърцето му е подчинено на разума и е закалено с философия — наука, от която ние с тебе, Крейгънгелт, слава богу, нищо не разбираме. Но аз ще ударя гордостта му, а повече не ми и трябва.
— Чакай! — възкликна капитанът. — Сега разбиращ защо той така обидно те отпрати от полусъборената си кула. Мислиш, че се е срамувал от твоята компания? Нищо подобно! Страхувал се е от съперничество с тебе.
— Така ли мислиш, Крейги? Не, дявол да го вземе! Много по-хубав е от мен!
— Кой… той ли? — възмути се храненикът. — Та той е черен като котлена верига в комин. Ръстът му, признавам, е добър; според мен обаче е по-добре мъжът да е със среден ръст, но по-едър и по-светъл в лицето.
— Голям проклетник си ти, Крейгънгелт — отвърна му Бъкло, — ама и мене си ме бива: слушам ли те, слушам! Ако бях с гърбица, ти и тогава щеше да твърдиш, че гърбицата е най-доброто украшение на човека. Е, колкото до Рейвънсууд… Той тогава не си разчисти сметките с мен, сега аз няма да се разправя с него, но ако ми се удаде да му отнема Луси Аштън, ще му я отнема!
— Да му я вземеш? Няма съмнение, ще му я вземеш ти, царю на козовете! Вадиш му квинта козове, играеш му все пики до края, правиш го капо и край! Всичките ръце са твои.
— Спри картаджийското си красноречие, любезни Крейги — прекъсна го приятелят му. — Нещата са стигнали дотам, че аз във всеки случай приех предложението на роднината си, уговорихме зестрата, наследствения дял за вдовицата, ако умра, и другите неща. Всичко ще бъде окончателно решено, като се завърне в дома си лейди Аштън. Известно е, че тя напълно се разпорежда и с дъщеря си, и със сина си. А засега високопочитаемите дами молят да им изпратя доверено лице с необходимите документи.
— Кълна се в това вино, че заради теб съм готов да отида накрай света! До самите стени на Йерихон! До престола на самия презвитер Йоан!
— Вярвам ти, Крейги, че няма да откажеш да ми помогнеш в моите дела, особено когато ще разчиташ да уредиш покрай това и своите. Естествено пакета бих могъл да пратя и по друг човек, но в тази работа имам нещо по-специално за теб. Постарай се в разговора е лейди Аштън уж неволно да споменеш, че Рейвънсууд е гост на лорд-пазителя и постоянно е с Луси. Можеш да й кажеш и това, че всички наоколо шушукат за предстоящото посещение на маркиз А…, когото очакват, за да обявят годежа на дъщеря й с Рейвънсууд. Много важно е да зная как ще се отнесе към техните кроежи лейди Аштън. Защото, дявол да го вземе, не искам да се залавям с тази работа, ако Рейвънсууд ме изпревари: той и без това има повече шансове.