Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Охотно извинявам вълненията на сър Уилям — каза една вечер Рейвънсууд, когато лорд-пазителят напусна стаята. — Посещението на маркиза е голяма чест и трябва да се цени. Но съм длъжен да призная, че тези дреболии за склада с продуктите, за месото, едва ли не за курника — са просто нетърпими. Предпочитам бедността на Улфс Краг пред богатството на замъка Рейвънсууд.
— Обаче — възрази Луси — благодарение на тези дреболии баща ми придоби владенията си.
— … които моите предци изгубиха, защото не са обръщали внимание именно на тях — довърши вместо нея Рейвънсууд. — И така да е! Носачът винаги ще си остане носач, дори ако му сложат на раменете товар злато.
Луси въздъхна. Тя добре разбираше, че нейният любим презира маниерите и навиците на баща й — нейния най-добър приятел и покровител, чиято нежна любов толкова пъти я беше утешавала, за разлика от неласкавото, пренебрежително отношение на майка й към нея.
Скоро младите се убедиха, че има и други неща, за които никога не ще се разберат. В смутното време, за което става дума, религията, този най-щедър източник на тиха благодат в света, бе така зле и превратно разбирана, че нейните обреди и догмати бяха предмет на безкрайни спорове и разпри. Лорд-пазителят, който се числеше към партията на вигите, естествено бе презвитерианец по религиозни убеждения и от време на време намираше за нужно да проявява по-голяма заинтересованост към делата на своята църква, отколкото навярно чувствуваше в действителност. Децата му, разбира се, бяха откърмени със същата вяра. Както е известно, Рейвънсууд спадаше към Високата, или епископална църква. Той не пропускаше случай да изтъкне пред Луси фанатизма на религиозните й съмишленици, а тя, макар да не говореше пряко за това, даваше да се разбере, че мрази свободомислието, което беше свикнала да смята за най-съществена черта на англиканската църква.
Младите се опознаваха все повече и любовта им не само не намаляваше, а ставаше по-силна, но в чувствата им се примесваше и малко горчивина. Въпреки любовта си към Рейвънсууд Луси изпитваше от него страх. Той беше с по-възвишена душа, по-горд от всички, които досега й се бе случвало да среща; доста свободните си идеи защитаваше изключително разпалено. Едгар открито презираше много от принципите, в името на които Луси бе възпитана. От своя страна Рейвънсууд съзнаваше, че Луси има крайно мек, отстъпчив характер и че тя лесно се поддава — поне той така предполагаше — на въздействието на близките си. Едгар чувствуваше, че му подхожда жена с по-твърд характер, способна да върви с него ръка за ръка срещу бурите така смело, както при попътен вятър. Но все пак Луси беше много предана, много прелестна и много нежна и добра; затова колкото и да му се искаше да вижда в нея повече твърдост и решителност, колкото и да беше недоволен понякога от нея, съзирайки прекаления й страх, че след време могат да открият любовта им, той чувствуваше, че тази мекушавост, която понякога граничеше със слабост, я прави още по-скъпа за него — осланяше се на неговото покровителство и му бе поверила съдбата си в радости и скърби. С една дума чувствата му към Луси в такива мигове напълно отговаряха на изразеното с прекрасните слова на нашата безсмъртна Джоана Бейли:
По този начин именно разликата в техните характери сякаш беше средство за заздравяване на любовта им. Ако се бяха опознали преди мига, в който обзети от порива на страстта, те се обвързаха с клетва за нерушима вярност, Луси, боейки се от Рейвънсууд, навярно нямаше да го обикне никога, а той, като приеме мекушавостта и податливостта й за недостатъци, би сметнал, че тя е недостойна за вниманието му. Но те се заклеха да се обичат и сега Луси се боеше само от едно — гордият й възлюбен да не се разкае, задето е дал такъв обет, а Рейвънсууд — в негово отсъствие или при възникнали препятствия покорната Луси, поддала се на уговорки и настоявания от страна на близките си, да не се отрече от думата, която бе му дала.
— Вашите опасения са напразни — каза тя веднъж, когато той, изтървал се, изказа своите съмнения. — Огледалото, което отразява на повърхността си един след друг предметите, е направено от твърд материал: стъкло или стомана; мекият восък завинаги запазва отпечатъка на докосналата се до него ръка.