Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 150
Перейти на страницу:

— Какво говориш, та мис Аштън не е глупачка… Убеден съм, че е много умна, и хайде да пием още по едно за нейно здраве! Да имах време, щях да пресуша цяла купа, превил коляно, а намери ли се негодник, който да откаже да подкрепи тоста ми, ще го изкормя като кокошка!

— Не споменавай за изкормване, Крейгънгелт, нали отиваш в обществото на знатни дами — посъветва го Бъкло. — Изобщо трябва да подбираш думите си и да не споменаваш дявола всяка минута. Все пак щети подготвя, като им пиша, че си човек грубоват и недодялан.

— Да, да — закима Крейгънгелт, — прост, грубоват, но честен и искрен воин.

— Позволи ми да се съмнявам в честността и воинските ти качества, приятелю! Но какъвто и да си, в момента си ми нужен: трябва да пришпорим действията на лейди Аштън.

— Бъди спокоен! — възкликна капитанът. — Така ще я пришпоря, че ще хукне насам с все сила, като крава с навирена опашка, подгонена от щръклици!

— И друго, Крейги — продължи Бъкло. — Ботушите ти и костюмът са подходящи за всяка кръчма, но в приемната на видни дами не бива да се влиза с такова облекло. Моля те, погрижи се да смениш дрехите си с по-прилични, ето ти пари за случая.

— Ама ти, Бъкло… направо ме обиждаш с тия думи, кълна се в честта си. Впрочем — добави Крейгънгелт, като пускаше парите в джоба си, — щом така си решил… добре… подчинявам се.

— Тогава мятай се на коня и тръгвай на път веднага щом са ти готови дрехите. Можеш да вземеш врания жребец с рязаните уши, подарявам ти го, чуваш ли?

— Пия за успешното изпълнение на моята мисия! — изрече доволен пратеникът и наведнъж изля в гърлото си чашата.

— Благодаря ти, Крейги. Сипи и на мен. Няма от какво да се боиш. Освен ако бащата и дъщерята намислят да се заинатят. Но казват, че лейди Аштън ги върти на пръста сй. Да, внимавай да не я засегнеш с някоя не намясто изречена възхвала на якобитите.

— Разбирам, нали е привърженичка на вигите и приятелка на Сал Марлборо! Е, не съм чак толкова фанатик и когато трябва, мога да служа под всяко знаме. Воювах в армията на Джон Чърчил не по-зле, отколкото във войската на нашия Дънди или на херцог Берик.

— Да, тук вече наистина ти вярвам, Крейги — рече стопанинът. — Нали няма да откажеш да слезеш в избата ида донесеш бутилка бургундско от хиляда шестстотин седемдесет и осма година? Намира се в четвъртата клетка, като завиеш вдясно. И ако ти се пийва повечко, донеси тук пет-шест парчета. Ще си направим хубаво гуляйче тази нощ!

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Видяха веселяци във зелено, коне и екипаж.
„Херцог срещу херцог“82

Веднага щом си осигури новите дрехи, Крейгънгелт потегли да изпълни възложената му задача. Той усърдно препускаше, бързо завърши пътешествието си и ловко уреди делата на своя покровител, като напълно оправда доверието му. Бидейки пълномощник на мистър Хейстън Бъкло, пратеникът бе приет много любезно от двете дами, защото предварително добре разположени към непознатия, те, както често се случва, намираха поне на първо време достойнства в недостатъците му и съвършенство в пороците. Макар лейди Аштън и лейди Бленкънсоп да бяха свикнали само с добро общество, те непременно искаха да открият в лицето на приятеля на мистър Хейстън един любезен, добре възпитан господин и напълно успяха в това. Крейгънгелт наистина беше безупречно облечен, което, разбира се, имаше голямо значение. При това благородните дами отдаваха нахалния му тон на честно воинско простодушие, самохвалството му — на смелост, а дързостта му — на проява на остроумие. Но за да не ни обвини читателят, че нарушаваме правдоподобността, както и за да оправдаем двете високопочитаеми дами, смятаме за свой дълг да добавим, че тяхната трезва преценка бе по това време малко притъпена, а благосклонността, напротив, изострена, тъй като по щастлива случайност Крейгънгелт се яви точно в момента, когато им липсваше трети човек за партия тредрил, в която игра, както и във всички останали, нашият храбър капитан било с умение, било със сполука, минаваше за ненадминат.

Убедил се в благосклонността на домакинята и високопоставената й гостенка, Крейгънгелт се залови да използува това за доброто на покровителя си. Задачата не беше трудна, защото лейди Аштън се отнасяше крайно доброжелателно към този брак, предложен от лейди Бленкънсоп отчасти от добри чувства към нейния роднина, отчасти от любов към сватосването. Според лейди Аштън кандидатът напълно подхождаше за „ламермурската й овчарка“, още повече че той, както се твърдеше, вече се бил отърсил от своите блудства. Този брак осигуряваше на Луси прекрасно състояние и достоен провинциален благородник за съпруг. Лейди Аштън смяташе, че в този случай съдбините на дъщеря й ще бъдат осигурени по най-приличен начин. При това наследил имението Гърнингтън, Бъкло придоби и значително политическо влияние в съседното графство, където бяха родовите земи на семейство Дъглас, и лейди Аштън отдавна таеше мечтата първородният й син Шолто да бъде избран за член на английския парламент от това графство; амбициозната майка веднага съобрази, че сродяването с Бъкло ще помогне да се осъществи заветната й мечта.

вернуться

82

Авторът е Уолтър Скот. — Б.пр.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)