Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Какво говориш, та мис Аштън не е глупачка… Убеден съм, че е много умна, и хайде да пием още по едно за нейно здраве! Да имах време, щях да пресуша цяла купа, превил коляно, а намери ли се негодник, който да откаже да подкрепи тоста ми, ще го изкормя като кокошка!
— Не споменавай за изкормване, Крейгънгелт, нали отиваш в обществото на знатни дами — посъветва го Бъкло. — Изобщо трябва да подбираш думите си и да не споменаваш дявола всяка минута. Все пак щети подготвя, като им пиша, че си човек грубоват и недодялан.
— Да, да — закима Крейгънгелт, — прост, грубоват, но честен и искрен воин.
— Позволи ми да се съмнявам в честността и воинските ти качества, приятелю! Но какъвто и да си, в момента си ми нужен: трябва да пришпорим действията на лейди Аштън.
— Бъди спокоен! — възкликна капитанът. — Така ще я пришпоря, че ще хукне насам с все сила, като крава с навирена опашка, подгонена от щръклици!
— И друго, Крейги — продължи Бъкло. — Ботушите ти и костюмът са подходящи за всяка кръчма, но в приемната на видни дами не бива да се влиза с такова облекло. Моля те, погрижи се да смениш дрехите си с по-прилични, ето ти пари за случая.
— Ама ти, Бъкло… направо ме обиждаш с тия думи, кълна се в честта си. Впрочем — добави Крейгънгелт, като пускаше парите в джоба си, — щом така си решил… добре… подчинявам се.
— Тогава мятай се на коня и тръгвай на път веднага щом са ти готови дрехите. Можеш да вземеш врания жребец с рязаните уши, подарявам ти го, чуваш ли?
— Пия за успешното изпълнение на моята мисия! — изрече доволен пратеникът и наведнъж изля в гърлото си чашата.
— Благодаря ти, Крейги. Сипи и на мен. Няма от какво да се боиш. Освен ако бащата и дъщерята намислят да се заинатят. Но казват, че лейди Аштън ги върти на пръста сй. Да, внимавай да не я засегнеш с някоя не намясто изречена възхвала на якобитите.
— Разбирам, нали е привърженичка на вигите и приятелка на Сал Марлборо! Е, не съм чак толкова фанатик и когато трябва, мога да служа под всяко знаме. Воювах в армията на Джон Чърчил не по-зле, отколкото във войската на нашия Дънди или на херцог Берик.
— Да, тук вече наистина ти вярвам, Крейги — рече стопанинът. — Нали няма да откажеш да слезеш в избата ида донесеш бутилка бургундско от хиляда шестстотин седемдесет и осма година? Намира се в четвъртата клетка, като завиеш вдясно. И ако ти се пийва повечко, донеси тук пет-шест парчета. Ще си направим хубаво гуляйче тази нощ!
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА