Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 150
Перейти на страницу:

Крейгънгелт не забрави с какво презрение Рейвънсууд смъкна маската му на храбър и честен човек, той мечтаеше да му отмъсти за обидата, без при това да се излага на опасност; този страхлив, но хитър и коварен негодник се стараеше да разпалва у Бъкло неприязън към доскорошния му приятел. Не пропускаше случай да напомни на Бъкло как Рейвънсууд отказа да приеме поканата му за дуел и всякак се опитваше да убеди покровителя си в това, че е засегната честта му и че е необходимо да се иска удовлетворение от Рейвънсууд, докато накрая Бъкло най-решително му заповяда да мълчи.

— Съгласен съм — му каза той, — че Рейвънсууд не постъпи с мен като джентълмен. Той нямаше право да се задоволява със словесен отговор в момент, когато му искам удовлетворение. Но той веднъж ми пощади живота и сега сме квит. Ако ме засегне още веднъж, ще открия нова сметка в отношенията ни и тогава негова милост ще трябва да се пази!

— И още как! — подкрепи го Крейгънгелт. — Залагам две кварти вино, Бъкло, че ако се поупражняваш, ще го повалиш още преди третата атака.

— Ти или нищо не разбираш от тази работа, Крейгънгелт, или никога не си виждал как той си служи е шпагата.

— Аз ли нищо не разбирам? Ти ми се присмиваш, Бъкло! Признавам, че не съм виждал как си служи с шпагата прехваленият ти Рейвънсууд, но аз, тъкмо става дума, ще ти кажа, че съм учил в училището на мосю Сагун, първия maitre d’armes в Париж; и при сеньор Поко във Флоренция, и при майнхер Дурхьосен във Виена! И съм виждал как те владеят шпагата!

— Не съм убеден, че наистина си учил там. Учил ли си изобщо? Но дори да си учил, какво от това?

— Това, че проклет да съм, Бъкло, ако някога съм виждал французин, италианец или холандец да бъде и наполовина толкова добър с шпагата, колкото си ти!

— Пак лъжеш, Крейги; но аз наистина мога да се похваля с умението да си служа както трябва с рапира, шпага, сабя или меч. А какво друго може да се желае от един джентълмен?

— Тогава деветдесет и девет от сто шотландци не знаят и половината от това, което знаеш ти. Научили няколко хватки, те смятат, че владеят до съвършенство благородното изкуство на фехтовката. Веднъж в Руан през хиляда шестстотин деветдесет и пета година отивах на опера заедно с шевалие Дьо Шапон и там попаднахме на трима умници англичани…

— Дълга ли е историята, която смяташ да ми разкажеш? — безцеремонно го прекъсна Бъкло.

— Както ти пожелаеш, така ще я разкажа — раболепно отговори храненикът на Бъкло. — Ние двамата бързо се разправихме с тях.

— Тогава разказвай по-накратко. А каква е тази история — весела или сериозна?

— Дяволски сериозна; уверявам те, в това се убедиха и онези англичани; защото ние с Шапон…

— Щом е така, хич не я разказвай! По-добре ми налей пълна чаша бордо от запасите на моята пра-леля, мир на праха й, и както казват добрите шотландци: „Skioch doch na skiaill“.

— Точно туй твърдеше и старият сър Евън Дху, когато воювахме заедно с него през хиляда шестстотин осемдесет и девета година: „Крейгънгелт — казваше ми той, — вие сте храбър войник, но имате един недостатък…“

— Е, ако те е познавал по-добре, щеше да знае, че твоите недостатъци са най-малко двайсет. Но по дяволите всички твои истории. Вдигай тоста си, човече!

Крейгънгелт стана, отиде на пръсти до вратата, надникна и като се убеди, че няма жива душа наоколо, грижливо я затвори; после се върна до масата, нахлупи накриво износената си шапка, украсена със златен ширит, и като взе в една ръка чашата, а другата долепи до ефеса на кортика си, провъзгласи:

— За здравето на нашия крал, който е от другата страна на морето!

— Чуй, капитан Крейгънгелт! — възкликна Бъкло. — Нямам намерение да ти излагам възгледите си по този повод; твърде високо ценя паметта на достойната ми пралеля лейди Гърнингтън, за да пожертвувам земите и доходите й за заговор срещу законните власти. Когато крал Джеймс пристигне в Единбург начело на трийсетхилядна войска, тогава ще ти съобщя какво мисля за правата му върху престола. Но не съм чак такъв глупак, та да си пъхам сам главата в торбата и да рискувам състоянието си. Така че, ако изпитваш удоволствие да се попипваш за оръжието и да вдигаш чаша, изричайки бунтарски тостове, потърси си друго място и друг приятел.

— Е, е — подхвана примирително Крейгънгелт, — тогава ти ще кажеш тоста и какъвто и да е той няма да ми попречи да изпия и бездънна бъчва с тебе, обещавам!

— Тостът ми ще го заслужи, любезни — заяви Бъкло. — За здравето на мис Луси Аштън! Какво ще кажеш, а?

— Съгласен съм! — възкликна капитанът и вдигна чаша. — Най-хубавото момиче в цял Лотиан. И много жалко, че този стар, хитър, окаян виг, баща й, я тика в ръцете на един нищо и никакъв честолюбец и бедняк, мастър Рейвънсууд.

1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)