Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Това е поетизиране, Луси — отвърна Рейвънсууд, — а в поезията има голяма доза измислица, понякога и несъществуващи неща.
— Тогава ми позволете да се изразя с чиста проза — възрази Луси, — че макар никога да не се омъжа без съгласието на родителите си, никаква сила, никакви увещания няма да ме принудят да дам ръката си на друг, стига вие сам да не се откажете от правата си над мен.
Влюбените имаха много време за такива разговори. Хенри рядко им досаждаше със своето присъствие. Ако не беше зает с уроците си, ако не слушаше учителя си с най-голямо нежелание, той се наслаждаваше на компанията на горските или конярите, попивайки с удоволствие техните наставления. Колкото до лорд-пазителя, той прекарваше сутрините в кабинета си, като преглеждаше кореспонденцията си и обмисляше с тревога различни съобщения, постъпили от цялата страна, относно очакваните промени в политиката на Шотландия, претегляше силите на партиите, които се готвеха да вземат участие в борбата за завземане на властта. През останалата част от деня той даваше, отменяше и отново даваше нареждания във връзка с необходимите приготовления за посрещането на маркиз А…, чието пристигане бе отлагано два пъти по някакви особено важни причини.
Погълнат от тези най-различни политически и домашни задължения, сър Уилям сякаш не забелязваше, че дъщеря му и Рейвънсууд са станали неразделни. Затова пък съседите, както всички други съседи по света, осъждаха непредпазливия баща, който допуска прекалена близост между двамата млади. Лекомислието на сър Уилям Аштън можеше да се оправдае само с това, че ги бе отредил един за друг. А всъщност той само се стремеше да печели време, докато се изясни докъде се простира интересът на маркиза към делата на младия му роднина и какво всъщност би могъл да стори за Едгар. До изясняването на тези два въпроса лорд-пазителят твърдо реши с всички средства да си запази свободата на действие. Но също като повечето коварни люде горчиво се лъжеше в сметките си.
Сред хората, които най-сурово порицаваха сър Уилям Аштън, задето допуска Рейвънсууд да живее толкова дълго в дома му и да се върти постоянно около мис Луси, бяха новият леърд Гърнингтън и верният му оръженосец и компаньон в гуляите, вече известни на нашия читател като Хейстън от Бъкло и приятелят му капитан Крейгънгелт. Бъкло най-сетне наследи грамадното имение на прекалено дълголетната си леля и значителен капитал в добавка; той веднага откупи родовото си имение (по името на което продължи да се нарича Бъкло), макар че капитан Крейгънгелт му предлагаше един много изгоден начин за влагане на парите — в проекта на някой си Лоу, много нашумял в момента — и го съветваше веднага да замине с тази цел за Париж. Но Бъкло бе извлякъл от нещастията си полезен урок и въпреки големите усилия на Крейгънгелт оставаше глух за предложенията му, без да има никакво намерение да рискува отскоро придобитата си независимост. Този, комуто се е налагало да утолява глада си с овесени питки, а жаждата си с кисело вино, заяви той, който е бил принуден да спи в потайната стая на замъка Улфс Краг, знае за цял живот да цени изобилната трапеза и мекото легло и навярно ще се постарае занапред да няма нужда от чуждо гостоприемство.
И така на първо време надеждите на Крейгънгелт да се облажи по нечестен начин от богатството на Бъкло претърпяха провал. Все пак той извлече доста изгоди от щастливата съдба на приятеля си. Бъкло, който никога не бе се отличавал с особена грижливост в избора на приятели, се привърза към Крейгънгелт; при това капитанът го развличаше — с него той можеше да се посмее на забавна шега, а в някои случаи и над самия Крейгънгелт. Капитанът беше готов, както казват шотландците „да се примири с унижението заради личната изгода“, да бъде другар на Бъкло във всякакви игри и в лова, а ако на младия наследник хрумнеше благодатната мисъл да си пийнат някоя бутилчица (което не беше рядко), капитанът с удоволствие му правеше компания, избавяйки го от тягостната участ да пие в самота. Поради тези си достойнства Крейгънгелт твърде често, почти постоянно пребиваваше в Гърнингтън.
Не можеше да се очаква нищо хубаво от тяхното сближение. Вярно е, че Бъкло добре познаваше характера на приятеля си и се отнасяше към този характер с голямо презрение, което до известна степен би отслабило лошите последици от тази дружба. Но при стеклите се обстоятелства общуването с един толкова лош човек разклати онези добри принципи, които бяха заложени у Бъкло по рождение.