Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Крейгънгелт съвсем не страдаше от липса на проницателност и в миг разбра накъде клонят желанията на лейди Аштън, след което незабавно предприе атака в нужната посока.
— Бъкло, то се знае, и сам би могъл да издигне кандидатурата си за парламента — забеляза той уж мимоходом, — успехът му е сигурен… Не се съмнявам, че ще успее. Сред избирателите си той има двама първи братовчеди, шестима по-далечни близки, собственият му управител и камериерът му — те ще гласуват така, както им заръча. Пък и другите — кой от симпатия, кой от страх, ще дадат гласовете си за Гърнингтън. Само че Бъкло толкова е заинтересуван да се тика в първите редове, колкото на мене да играя на черен петър. Жалко, че няма кой да му помогне с добър съвет, да му подскаже как най-добре да употреби влиянието си.
Лейди Аштън внимателно и благосклонно изслуша думите на капитана и тайно реши да поеме грижата за обезпечаване на политическото влияние на бъдещия зет, като насочи работата в полза на първородния си син Шолто, а също и на други заинтересовани лица.
Убедил се, че нейна светлост достатъчно се е разпалила, капитанът реши, както се изрази Бъкло, да я пришпори. Съобщи й как стоят нещата в замъка Рейвънсууд и като спомена за продължителното пребиваване там на наследника със същото име, й предаде всички слухове, които съседите разпространяваха по този повод — въпреки че той, Крейгънгелт, съвсем не им придавал особено значение, за което свидетелствуваше спокойният му тон. Силно поруменелите бузи на лейди Аштън, треперещият глас и гневно блесналите очи веднага подсказаха на Крейгънгелт, че неговата събеседница е сериозно обезпокоена и ударът му е попаднал в целта. От известно време съпругът й й пишеше по-рядко и не толкова подробно, както би желала тя. Лейди Аштън бе в пълна неизвестност относно всички по-съществени събития, случили се напоследък: нищо не й бяха съобщили пито за гостуването на лорд-пазителя в кулата Улфс Краг, нито за присъствието на Рейвънсууд в тяхното имение — гостуване, обградено с внимание и сърдечност. Сега тя научи за всичко това случайно, от непознат. Според представите й такава потайност бе равносилна на измяна, едва ли не на бунт срещу властта й на съпруга и в душата см лейди Аштън се закле да се разправи с лорд-пазителя като с непокорен васал, замислил бунт против своя сюзерен. Негодуванието и се подклаждаше още по-силно от факта, че трябваше да крие чувствата си пред лейди Бленкънсоп и капитана — тоест от роднината и от най-близкия приятел на Бъкло, сродяването с когото сега бе за нея тройно пожелано, защото, както бе разгневена, и се струваше, че мъжът й от политически съображения или от страх може да предпочете Рейвънсууд пред нейното протеже.
Капитанът беше достатъчно опитен стратег: той веднага установи, че фитилът на бомбата вече гори и затова никак не се учуди, когато още същия ден лейди Аштън обяви решението си да прекрати престоя у лейди Бленкънсоп: с пукването на зората тя ще отпътува за Шотландия колкото може по-бързо при тогавашното състояние на пътищата и бавните превозни средства.
Клетият лорд-пазител! Той съвсем не подозираше каква страшна буря лети към него по пътищата на Шотландия със старовремска карета, запретната с шест коня! Изцяло погълнат от предстоящото посещение на маркиз А…, той също като дон Гайферос бе „забравил за хубавата си жена“. Най-сетне донесоха дългоочакваната вест, че високопочитаемият благородник пристига — в един часа следобед същия ден — да удостои с посещението си неговия замък. Това бе време малко късно за обяд. В замъка настана невъобразима суматоха. Сър Уилям мина по всички стаи, слезе в мазето, където се посъветва с виночерпеца, и дори дръзна да надникне в кухнята, рискувайки да влезе в denude с готвача, който, бидейки много важна личност, не търпеше дори заповедите на лейди Аштън. Убедил се накрая, че приготовленията за приемане на високия гост са в пълен ход, сър Уилям заедно с Рейвънсууд и Луси се изкачиха на терасата на замъка, откъдето се откриваше изглед към околността, за да не пропусне дори първите признаци, възвестяващи приближаването на маркиза. Терасата, разположена до една солидна защитна стена с бойници, опасваше фасадата на височината на втория етаж; посетителите можеха да се озоват на двора само през входната врата, чийто покрив бе свързан с терасата чрез широка, полегата стълба. Това съоръжение придаваше на замъка по-скоро вид на богата вила, отколкото на добре защитена крепост — очевидно бе строен по време, когато лордовете Рейвънсууд, макар да не са пренебрегвали възможността от нападение, са били вече твърдо убедени в мощта и пълната си безопасност.