Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 150
Перейти на страницу:

Терасата предлагаше чудесен изглед към околността и — което беше особено важно при сегашните обстоятелства — към два пътя, единият от които идваше от изток, а другият от запад. Спускайки се от две страни по едно планинско било, което се издигаше в далечината, тези пътища постепенно се доближаваха и малко пред вратите на замъка се съединяваха. Погледите на тримата бяха устремени на запад, откъдето щяха да се появяват признаците за пристигането на маркиза: лорд-пазителят гледаше към пътя с чувство на вълнение и безпокойство, дъщерята не откъсваше очи от пътя поради обичта към баща си, а Рейвънсууд — от любов към дъщерята, въпреки че поведението на сър Аштън пораждаше в душата му потисната досада.

Не чакаха дълго. Отпърво начело на кортежа се появиха двама бързоходци, облечени в бяло, с черни жокейски шапки и дълги жезли в ръка. Те препускаха пред каретата и съпровождащите конници, умело спазвайки определеното от етикецията разстояние. Бързите копита, плавно полюшващите се тела и също тъй плавно повдигащите се гърди на тези прекрасни, бързи коне сякаш отправяха предизвикателство към всяка мудност и умора. В старинните пиеси често се говори за бързите коне (тук ще спомена само „Светът се е побъркал, господа“ от Мидълтън), а и по-възрастните в Шотландия навярно още помият времената, когато бързоходните коне са били необходима принадлежност към свитата на пътуващия висш аристократ. След тези блестящи метеори, понесли се с такава скорост, сякаш самият архангел-душевадец ги гони по петите, изникна облак прах, вдигнат от копитата на конния кортеж, който ограждаше отпред, отзад и отстрани екипажа на маркиза.

По онова време привилегиите на аристокрацията не бяха празна буква. Множеството ливрейни лакеи, разкошното шествие, внушителният вид на въоръжената свита, сякаш готова за война — всичко това издигаше аристократа от върхушката на недостигаема висота в сравнение с обикновения леърд, който пътуваше придружаван от един, в редки случаи от двама слуги; колкото до търговците и другите представители на търговското съсловие, за тях не може и да се говори: все едно да се опитват да се мерят с пищността на кралските кортежи. Сега всичко се е променило; дори самият аз, Питър Патисън, като тръгвах наскоро за Единбург, имах честта да седя в дилижанса, както се казва, рамо до рамо с един английски пер. А в старо време беше съвсем другояче и маркизът, когото бяха очаквали така дълго в замъка, сега приближаваше с цялата тържественост и разкош, с които се обграждаше някогашната аристокрация. Сър Уилям бе така погълнат от разкрилата се пред погледа му картина и така се вълнуваше слугите му да не допуснат някоя грешка в церемониала на тържественото посрещане, че дори не чу възклицанията на сина си:

— Вижте, от другата страна се приближава още една карета с шест коня. Нима и тя е на маркиза?

Едва след тези думи момчето, дръпнало баща си за ръкава, го застави да се обърне.

Обърна поглед и тогаз видя ужасна гледка.

Не можеше да има никакво съмнение: друга карета с шест коня, придружавана от четирима лакеи, се носеше с всичка сила по източния път; трудно можеше да се определи кой от двата екипажа, които наближаваха замъка от различни посоки, пръв ще пристигне до вратите. Единият екипаж бе зелен, другият — син, и никога зелените и сините колесници не са възбуждали такова вълнение по арените на Рим или Константинопол, каквото тази гледка породи в душата на лорд-пазителя. Кой не си спомня какъв ужас бе обзел Гумиращия блудник, когато приятелят му, в стремежа си да излекува нещастника от натрапчивата идея — блудникът твърдял, че в съдбовния за него час ще го споходи призрак, — се престорил на призрак и се явил до леглото на болния. „Mon Dieu — възкликнал грешникът, издъхвайки, — il y en a deux!“ С не по-малък трепет лорд-пазителят се взираше сега в удвоилата се карета: в главата му царяха най-лоши предчувствия. Защото в онази епоха на най-строга етикеция никой съсед не би се осмелил да се яви така безцеремонно. Разумът подсказваше на лорд-пазителя, че това може да бъде само лейди Аштън. Треперейки от страх, той предугаждаше причината за толкова внезапното и неочаквано завръщане. Разбираше, че е „заловен на местопрестъплението“. Компанията, в която сега ще го завари жена му, никак няма да й хареса. Единствената надежда, която оставаше на сър Аштън, бе да разчита на присъщото за лейди Аштън чувство за приличие; само то би могло да я възпре да направи публичен скандал. Беше така объркан и изплашен, че съвсем забрави за церемониала, който бе замислил във връзка с пристигането на маркиза.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)