Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Хм, още не се знае — отбеляза Бъкло с такъв тон, че въпреки привидното му равнодушие Крейгънгелт му хвърли поглед, изпълнен с любопитство: капитанът очевидно се надяваше да спечели доверието на покровителя си и научил тайната му, по този начин да му стане необходим — струваше ли си да се задоволява с ролята на храненик, когото едва понасят, щом с хитрост и умение можеш да си спечелиш правото на постоянна благосклонност от страна на своя покровител.
— Пък мене ми се чинеше, че работата вече е опечена — изрече той след кратка пауза. — Те са все заедно и в цялата околност от Ламерло до Трапрейн се говори само за тяхната сватба.
— Нека си дрънкат. По-добре знам от тях. И тъй, за здравето на мис Луси Аштън!
— И на коляно бих пил наздравица за нея, ако зная, че ще й стигне кураж да натрие носа на този проклет син на испански гранд!
— Да му натрие носа? — повтори строго Бъкло. — Моля те, Крейгънгелт, да не употребяваш повече такива изрази, когато говориш за мис Аштън.
— Как! Нима съм казал такова нещо? „Да го зареже“, скъпи мой, кълна се, „да го зареже“ исках да кажа — заувърта Крейгънгелт. — Надявам се, че тя ще го изхвърли като ненужна карта в пикета и ще го замени с поп купа. Ти знаеш кой е той. И все пак…
— Какво „все пак“?
— Ами все пак знам със сигурност, че те се разхождат по цели часове сами из полята и горите.
— Това са странните приумици на нейния баща: май напоследък съвсем е изкуфял. Е, нищо; Луси лесно ще забрави тези глупости, които успяха да й натъпчат в главата. А сега налей още вино, капитане, защото ей сега ще те зарадвам: ще споделя с теб една тайна, ще те посветя в заговор. За приятеля ти се плетат мрежи — само че най-обикновени.
— За сватба ли става дума? — възкликна Крейгънгелт и на лицето му се изписа крайно огорчение: боеше се, че тази женитба ще направи положението му в Гърнингтън крайно нестабилно и на благоденствието му ще дойде краят, за разлика от днешните щастливи дни, в които приятелят му още е ерген.
— Да, приятелю, за сватба! Но защо при тези мои думи ти, доблестният воин, изведнъж помръкна? Къде изчезна руменината от бузките ти? За теб на тази маса винаги ще има място, а на масата чиния, до нея — чаша, и те ще бъдат препълнени дори когато срещу тебе се опълчат всички фусти в Лотиан… Е-е, какво оклюма?… Друг може, но аз никога не ще се оставя да ме водят за носа!
— Всички така приказват — въздъхна Крейгънгелт, — скъпите ми приятели — също; ама дявол го взел, не знам защо жените изстиват към мен още преди края на медения месец.
— Но устискаш ли разположението им до края на медения месец, може после да изкараш и пенсия като съпруг.
— Не съм успявал — унило отговори смелият капитан. — Какви големи приятели бяхме с леърд Касъл-Къди — направо неразделни бяхме: яздех конете му, взимах на заем пари за него и от него, обучавах соколите му, съветвах го как по-изгодно да сключва облозите си, а когато той намисли да се жени, сватосах го за Кейти Глег, в която вярвах толкова, доколкото изобщо някой мъж би могъл да вярва в някоя жена. И какво стана? Не минаха и две седмици от сватбата и тя направо ме изрита от къщата си.
— Така ли! — разсмя се Бъкло. — Бъди спокоен, аз никак не приличам на Касъл-Къди, а Луси — на твоята Кейти Глег. Впрочем харесва ли ти това или не, аз няма да се откажа от намерението си. Сега ме интересува друго: искаш ли да ми помогнеш в тази работа?
— Да ти помогна! — възкликна Крейгънгелт. — За тебе, дай-добрия от всички, най-скъпия ми приятел, съм готов бос да обиколя земята! Кажи ми само: какво, къде, кога и как да се направи исканото и готово — за мене няма нищо невъзможно, щом ти си го поискал!
— Тогава приготви се да изминеш двеста мили заради мене; не пеша, разбира се, а с кон.
— И хиляда ще измина! Това е дребна работа! Нищо не ми коства! Ей сега ще заповядам да оседлаят коня.
— Почакай, Крейгънгелт. Първо ме изслушай къде и защо ще трябва да отидеш. Аз май съм ти казвал, че имам в Нортъмбърланд една роднина на име лейди Бленкънсоп. По времето когато бях бедняк, имах нещастието да бъда лишен от старото приятелство с нея, изгубих нейното разположение. Но откак щастието и сполуката отново са на моя страна, тази най-скъпа за мен лейди любезно обърна към мене своя лик.
— Дявол да ги вземе всички тези лицемерни блудници! — възкликна капитанът с трагичен тон. — Но за разлика от тях Джон Крейгънгелт е истински приятел, в щастие и в беда, в бедност и в охолство; и ти добре го знаеш, Бъкло!