Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

— О, сега те разбирам!

— Да — продължи Робладо, като скръцна със зъби, и заговори огорчено:

— Онази скъпоценна звезда на любовта, която все пак ще стане моя жена … Ха, ха, ха! Той надали би се махнал оттук, без да се срещне с нея. И се срещна. Господ знае дали са уговорили това да е последната им среща, но аз наредих с помощта на дон Амбросио да бъде последна. Carai!155 Предполагам, че тя не ще може вече да прави среднощни разходки. Не … той не е заминал. Не мога да повярвам това. поради две причини. Първо, заради нея. Бил ли сте влюбен някога, господин комендант? Но истински влюбен? Ха, ха, ха!

— Ха, ха, ха! Мисля, че ми се случи веднъж!

— Тогава знаете, че когато един мъж е наистина влюбен, защото аз мога да кажа, че съм изпитал тази глупост! — когато един мъж е наистина влюбен, няма достатъчно здраво Въже, което да го измъкне от мястото, гдето е неговата любима. Не, аз мисля, че този приятел, колкото и да е жалък, не само обича, но боготвори моята бъдеща съпруга… Ха, ха! … и съм уверен, че никаква опасност, дори и страхът от бесилото, не ще го прогони от селището, докато той има надежда за нова тайна tete a tete156 с нея; а като знае, че тя ще отиде с готовност на такава среща, сигурно не е загубил още надежда.

— Второто ми основание да вярвам, че още скита насам, е същото, което изтъкнахте и вие. Той надали ще остави майка си и сестра си сами след станалото. Ние не го заблудихме; при все, че слава богу … или дяволу! хвърлихме прах в очите на всички! Той знае всичко, както твърди Виченца, и затова не вярвам, че като знае всичко, би ги оставил за по-дълго време. Моето убеждение е, че този приятел е хитър като койот, вижда клопката, която му гласим, знае каква е примамката и доколкото му е възможно, няма да се остави да го заловим. Той не е много далеко и чрез проклетите си пеони редовно и постоянно е във връзка с жените.

— Какво може да сторим?

— Мислил съм по това.

— Ако забраним ма пеоните да ходят нагоре-надолу, непременно ще разберат, че има приготвена клопка.

— Точно така, господин комендант. Това не става.

— Обмислял ли си някакъв друг план?

— Отчасти да.

— Да го чуем!

— Ето какъв е. Някои пеони ходят редовно при онзи приятел в леговището му. Уверен съм в това. Следим ги наистина, но само денем, а тогава те ходят по обикновените си работи. Един от тях обаче ходи някъде нощем; но всички опити да го проследим бяха напразни. Той се шмугва по пътеките из гъсталака, под носа на всичките ми съгледвачи. Затова съм уверен, че ходи при ловеца на бизони.

— Изглежда много вероятно.

— Ех, ако можехме да намерим някой да го проследи или да открие следите му; а това е много мъчно, защото в целия гарнизон нямаме ни един добър познавач на следи.

— В долината има и други ловци на бизони, както и обикновени ловци. Защо да не повикаме някого от тях?