Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
„Днес следобед малобройна група от безотговорни елементи се опита да завземе студиото на Виенското радио и принуди говорителя да съобщи, че правителството на държавния канцлер Долфус е подало оставка. Същевременно предадохме съобщението, че министър Ринтелен бил натоварен да състави ново правителство. И двете съобщения не почиват на истината. Правителството на канцлера Долфус не е подавало оставка.“ Метежът е безуспешен.
Напразно в цяла Австрия нацистите чакат сигнал за бунт. Никой не знае какво става, навсякъде е хаос и австрийската полиция и армията биват принудени да се намесят. Междувременно в Министерството на войната се събират министрите от правителството на Долфус, свършат се по телефона с президента Миклас и той упълномощава министъра на културата Шушниг да поеме временно ръководство на държавните дела.
В плана на метежниците е влизало и арестуването на президента Миклас. Есесовската група с ръководител Грилмайер трябвало да го арестува във Велден край езерото Вьортхерзее и да го принуди да приеме промените в правителството. Потеглили към Клагенфурт, но за малко се отбили в хотел „Триест“ и така загубили ценни минути. По шосетата вече имало полицейски патрули и те проверявали всички коли. Като известни и опасни нацисти братята Валтер и Рудолф Ото, членове на наказателна команда, били под постоянен полицейски надзор. При проверката па шосето австрийските полицаи ги познали и ги изпратили в полицейския участък в Клагенфурт. Грилмайер успял да избяга, но сам, разбира се, нищо не можел да направи.
В сградата на държавното канцлерство събитията продължават трагичния си ход. Планета, убиецът на Долфус, и неговият съучастник Холцвебер разбират, че положението им се изплъзва от ръцете. Дворецът бил обкръжен от полиция и части на хаймвера, а зад полицейските кордони се тълпели разгневени виенчани. В ъгловата зала на диван, тапициран с копринен сатен, агонизирал канцлерът Долфус. Макар че бил изгубил много кръв, той все още бил в съзнание и помолил да извикат свещеника и лекаря. Метежниците обещават, но не изпълват обещанието си, защото се страхуват, да не би хората отвън да научат за случилото се, тъй като все още никой не знаел, че канцлерът Долфус е станал жертва на неуспелия метеж.
А биха могли да го спасят. Изстрелите не са били смъртоносни. По-късно лекарската комисия констатира, че ако му е била оказана навременна медицинска помощ, би могъл да бъде спасен. Тогава обаче метежниците са мислили за всичко друго, но не и за живота на политическия си противник. Гледали са как да се измъкнат от трудното положение. Хрумва им идеята да използуват умиращия Долфус, за да довършат преврата. Нареждат да докарат Фай, за когото знаели, че симпатизира на нацистите, и му заповядват да напише политическото завещание на Долфус. В него трябвало да бъде казано ясно, че в последния си час канцлерът назначава за свой заместник посланика Ринтелен.
Фай написва възванието. Междувременно Долфус изрича последните си думи. Историците не са единни в интерпретацията на казаното от австрийския канцлер, но те били отправени към семейството, съпругата и децата му. Долфус молел Мусолини да се погрижи за тях. И след шестнадесет часа умира.
Съпроводен от въоръжени метежници, Фай излиза на балкона на канцлерството и се обръща към командира на войсковата част. Съобщава му, че Долфус е ранен, че не може да изпълнява функциите си и че негово заветно желание е посланикът Ринтелен да му стане заместник и до идването на новия канцлер войската и полицията да не предприемат никакви действия срещу хората, които са завзели канцлерството.
Метежниците разбират, че с този трик нищо не са постигнали — командирът на войсковата част нямал никакво намерение да се съобразява с възваннето. Тогава министърът на вътрешните работи Фай телефонира на началника на полицията и като негов вишестоящ началник му заповядва да отзове полицейските части. Но тъй като не бил уверен дали с този разговор е постигнал нещо, обажда се на директора на Виенското радио и диктува на секретарката му възванието, като добавя, че Ринтелен се призовава да се яви колкото се може по-скоро в канцлерството.
Директорът на радиото веднага уведомява своя началник министъра на културата Шушниг, който разбира, че Ринтелен е замесен в метежа. Фиктивното завещание не излиза на бял свят, но затова пък полицията предприема издирване на господин Ринтелен.
Откриват го в хотелската стая в очакване на метежниците, които да го откарат в канцлерството. Вместо това го откарват в Министерството на отбраната, където заседавали няколко министри начело с доктор Шушниг. Изведнъж посланикът се оказва пред трибунал, обвинен в сътрудничество с нацистките метежници. Изненадан, той дори не казва нито дума. А след като го отвеждат в една от празните канцеларии и поставят пред вратата военен часови, той изважда от джоба си пистолета, доближава го до слепоочието си и натиска спусъка.