Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Може нещо да се е променило през последната година — предположи Кели. Усещаше, че фон Сеект губи солидна почва под краката си и нюхът на репортер я караше да продължава натиска. — Дочух, че в Дълси се правели опити за телепатичен контрол. Вероятно използват лекарствени препарати, въздействащи на паметта и ЕПП-средства.
— Какво е ЕПП? — попита Търкот.
— Електронно повлияване на паметта — поясни Кели. — Преди няколко години писах статия за това. Хората, които интервюирах, разглеждаха тази възможност само като теоретична, но изглежда нашето правителство обича да проверява подобни теории на практика. ЕПП се използва за предизвикване на селективна амнезия. Под негово въздействие се отделя кролинова киселина, която блокира предаването на нервни импулси. По такъв начин мисълта не може да протича през засегнатата зона.
— Да си чувал за нещо подобно? — обърна се Търкот към фон Сеект.
— Дали съм чувал… — фон Сеект преглътна и продължи с колеблив глас. — Ще ви кажа истината. Ще ви кажа защо повече не се върнах в Дълси, след първото посещение през 1946… Защото знаех кои работят там — устата му се изкриви от отвращение. — Срещнахме се още първия път. Бяха германци — като мен. Специалисти по биологична и химическа война. Продължаваха експериментите, които бяха започнали в концентрационните лагери. Не можех да остана там. Не можех да се примиря с онова, което вършеха.
Той им разказа за операция „Кламер“.
— Вероятно повечето от тези хора вече не са между живите — предположи Кели, след като старецът свърши. — Което не пречи работата да продължава и това обяснява някои от функциите на „Найтскейп“, както и защо всичко се пази в дълбока тайна. Но каква е връзката с кораба-майка?
— Както казах, не съм стъпвал повече там — заяви фон Сеект. — Но Гулик и останалите често пътуваха до Дълси. Имам чувството, че нещо се промени през последната година. Те се промениха.
— Променили са се? — вдигна вежди Кели. — В какъв смисъл?
— Започнаха да действат ирационално — отвърна фон Сеект. — Не става въпрос само за конспирацията. Но тази необяснима настойчивост да се лети с кораба-майка. Защо трябваше да се бърза? Дори проникването в кораба. В продължение на толкова много години не можехме да си проправим път през обшивката, после изведнъж ни посочиха ново място, предложиха различна техника и готово — успех след десетилетия лутане. Също и бързината, с която се ориентираха сред приборите за управление. Сякаш знаеха повече, отколкото казваха.
— Възможно ли е да са разчели староруническата писменост? — попита Нейбингър. — Това би обяснило странното им поведение.
— Да, би могло — съгласи се фон Сеект. — Но не мисля, че са разшифровали руните, а дори и да са успели, това не показва причината за прибързаността и нелогичното им поведение. — Фон Сеект разпери ръце. — Не зная, просто не разбирам.
— Известно ли ти е точното местонахождение на базата? — попита Търкот.
— Не съвсем. Знам, че е някъде извън града. Помня висока планина, която заобиколихме по един черен път. После влязохме в тунел и всичко беше под земята.
Търкот се почеса замислено.
— Значи не знаеш къде точно се намира базата, нито какво всъщност става там?
— Не зная.
Кели надникна в огледалото. За миг двамата с Търкот размениха погледи. После той каза:
— Както и да е, скоро ще бъдем там. Ще разберем с какво се занимават и ако имаме късмет, ще измъкнем Джони Симънс.
Кели понечи да каже нещо, после размисли. Очите й следваха трепкащата осева линия.
Околностите на Дълси, Ню Мексико
Джони Симънс можеше да вижда. Не знаеше от колко време е възвърнал зрението си, но помнеше, че всичко започна с размито петно сивота сред заобикалящия го непрогледен мрак. Постепенно разликата между сивото и черното започна да се задълбочава и не след дълго той вече можеше да различава отделни очертания в периферията на полезрението си. Не успя да завърти глава, но поне можеше да си движи очите.
Мина известно време, преди да започне да съжалява за подобрението, което беше усетил. Имаше нещо странно и дори страшно във формите, които го заобикаляха. Приличаха на човешки, но не бяха хора и това го плашеше. Нещо не беше наред със силуетите — твърде големи глави, прекалено къси ръце, грамадни туловища. За момент му се стори, че зърва очертанията на човешка ръка, но тя имаше шест пръста, които бяха неестествено издължени.
Изгуби доста време, за да фокусира погледа си и едва тогава долови други промени в заобикалящата го действителност. Из въздуха се носеше странен мирис. Много неприятен. Чуваха се и някакви звуци, приглушено и отдалеч. Равномерно потракване, но не механично. По-скоро сякаш жужаха насекоми.