Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Моят… кой?
— Другарката Уайоминг. Доколкото ми е известно, тя единствена е подготвена за такова пътешествие… ако не включваме в сметките неколцината земяни.
Това е — тръгнах. Обаче най-напред поговорих с Майк. Той ми обясни търпеливо:
— Ман, първи мой приятелю, няма за какво да се тревожиш. По график вие сте товар номер КМ 187, серия 76-а, и ще стигнете до Бомбай без никакви неприятности. Но за да бъдем сигурни — за да бъдеш ти сигурен — избрах този товарач, понеже ще го изведат от орбита и приземят, докато Индия е обърната към мен… Добавил съм и системата за прехващане на управлението, та да ви измъкна изпод контрола на наземните станции, ако не ми хареса как се справят. Довери ми се, Ман, всичко е премислено. Даже решението да продължим изстрелването на товарите, когато ни разкриха, е част от същия план.
— Можеше и да ми кажеш.
— Не беше необходимо да те притеснявам. Професорът трябваше да знае и ние двамата поддържахме връзка. Ти обаче само ще се грижиш за него и ще бъдещ резерва — да довършиш работата му, ако умре. Това е фактор, за който не мога да дам точни предвиждания.
Въздъхнах:
— О’кей. Но, Майк, едва ли си уверен, че ще постигнеш меко кацане на товарач от такава дистанция. Достатъчна е и скоростта на светлината като пречка.
— Ман, не мислиш ли, че все пак разбирам от балистика? За орбиталната ви позиция — от запитването през отговора до потвърждаването на сигнала — ще минат по-малко от четири секунди… разчитай на мен да не губя нито миг напразно. А в отбора максималното изминато от вас разстояние за това време е тридесет и два километра, което намалява по асимптота53 до нула при кацането. Значи моят лимит за реакция пак ще бъде доста по-къс от оня на пилота човек при ръчно управление, понеже не се хабя да оценявам ситуацията и да избирам правилното решение. Остава максимумът от вече споменатите секунди. Но действителното им време за намеса е много по-кратко, защото непрекъснато правя екстраполации и прогнози, „надниквам“ в бъдещето, програмирам следващите възможности. Всъщност ще бъда точно четири секундички пред вас по траекторията ви и ще реагирам мигновено.
— Ама онази тенекия няма дори висотомер!
— Сега има. Единствената причина да поискам монтирането на това допълнително оборудване е вашето спокойствие. Наземният контрол в Пуна не допусна нито една засечка при последните пет хиляди кацания. За компютър е наистина интелигентен.
— Уф, Майк… яко ли засилват тия проклети товарачи? С колко G?
— Не са много, Ман. Десет при изстрелването, после програмата поддържа меко ускорение от четири… сетне между пет и шест, преди да пльоснете. Самият удар е лек — все едно, че падаш от петдесет метра — и влизате във водата по остра дъга без внезапни тласъци, при по-малко от три G. Изскачате нагоре и пак кротко пльосвате, след това просто си плувате при нормалното там притегляне. Ман, корпусите на тези товарачи са направени възможно по-леки в името на икономиите. Не си позволяваме да ги подритваме, иначе ще се спукат по шевовете.
— Твърде мило. Майк, а на тебе пет до шест G какво биха ти причинили?
— По мои изчисления съм бил подложен на около шест, когато са ме качвали тук. В сегашното ми състояние шесторката би прекъснала много от основните ми връзки. Обаче повече ме интересуват изключително високите, краткотрайни ускорения, които ще изпитам от ударните вълни, щом Земята започне да ни бомбардира. Не ми стигат данните за предвиждане… но навярно ще загубя контрол над външните си функции, Ман. Това може да се окаже решаващ фактор при каквато и да е тактическа ситуация.
— Майк, наистина ли мислиш, че ще пуснат бомби върху нас?
— Бъди сигурен, Ман. Нали затова е толкова важно вашето пътуване?
Не разпитвах повече и отидох да разгледам онзи ковчег. По-добре да си бях останал у дома.
Някога да сте виждали такъв глупашки товарач? Само стоманен цилиндър със спирачни и насочващи двигатели, заедно с радар. Приличаше на космически кораб, колкото дърводелските клещи — на моята ръка номер три. Бяха изрязали дупка в този и подреждаха нашето „жилище“.
Без кухня. Без клозет. Без нищо. Защо да си хабят труда? Щяхме да прекараме вътре само петдесет часа. С празни стомаси, за да не слагаме и торбички за повръщане в скафандрите. Забравете за спалнята и бара. Въобще без да се измъкваме от екипите си — щяхме да сме упоени и нямаше да ни пука.
Поне Проф щеше да бъде упоен почти през цялото време. Налагаше се аз да остана буден при приземяването и да опитам някак да излезем от тази гробница, ако нещо се обърка и никой не доприпка при нас с отварачката за консерви. Правеха извити леговища, където да паснат гърбовете на скафандрите ни. Щяха да ни привържат към тия дупки. И там щяхме да си откараме чак до Земята. Май повече бяха загрижени да изравнят масата на изваденото зърно и да запазят центъра на тежестта, отколкото за нашето удобство. Натовареният с това инженер ми каза, че в сметките им влизали дори омекотителите, които добавили в съответните скафандри.
53
Неограничено приближаване на крива линия към права. — Б.ред.