Няма да се уплаша от злото

— Разбира се, че съм добре, господин Соломон се погрижи за мен. Защо се притесни, мила?

— След всички ужасни неща, които казаха в новините, за размириците пред Съдебната палата… Видях ги с очите си. И…

— Уини, Уини! Тази кутия е предназначена за идиоти — защо въобще я гледаш? Нито за миг не съм била в опасност.

— Но изкара тежък ден, така че искам да се погрижиш добре за нея, Уини.

— Обещавам, сър!

— Аз също съм изморен, затова ще ви кажа лека нощ и ще ида да си легна. Почти не съм гладен и съм страшно изнервен.

— Джейк, мили.

— Да, Юнис?

— Не вземай хапче за сън. И хапни нещо.

— Но…

— Зная, че сега съм кълбо от нерви. Но мога да се погрижа за това — а също и за теб. Двете с Уини ще се погрижим.

Той повдигна учудено вежди и премести поглед от едната към другата.

— Сигурен съм, че всяка от вас е в състояние да го направи. Но и двете?

— Джейк, стари мръснико, ще накараш Уини да се изчерви. Не става въпрос за това. Но ние можем, нали, Уини?

— О, да, разбира се, господин Соломон.

— Хъм. Да не е придружено с кръвопролития? Или строшени кости?

— О, не, сър. Много е разпускащо.

— В момента съм готов да опитам какво ли не.

— Но първо трябва да се съблечеш… — заговори Джоан.

— Знаех си, че има уловка.

— О, Джейк. Добре, можеш да останеш по шорти. Но ние ще се съблечем, по този начин спиритуалният ефект е по-голям. Така загряваме преди нашите упражнения. Иди се преоблечи, остани по шорти и си сложи халат. Ще те чакаме в Зелената стая. Като свършим, ще хапнеш, изкъпваш се и си готов за леглото.

— Може би ще е по-добре първо да се изкъпя. Мириша като скункс.

— Миришеш си много добре. Освен това с Уини вече толкова добре контролираме телата си, че можем да изключваме обонянието по желание.

— Това е истина, господин Соломон.

— Добре, след пет минути съм при вас.

— Пет минути, Джейк.

Веднага след като Джейк Соломон излезе, Уини се обърна към нея.

— Нима ще ме накараш да се съблека гола пред него?

— Престани да се изчервяваш, миличка. Инак Джейк ще си помисли, че се опитвам да го съблазня.

— О, господин Соломон никога не би си помислил подобно нещо за теб.

— Той е мъж. Също като нашия мил доктор. Ще ми трябва помощничка, защото всичко, което искам, е да го приспя, без да пие хапчета. Бедничкият, имаше ужасен ден. Уини, той беше чудесен в съда, но по-късно ще ти разкажа за това. Ах, чакай. Днес ще имаш ли посетител?

Госпожица Джерстън се изчерви отново.

— По-късно… може би.

— Пол ще работи до късно? Прощавай — изтрий и забрави. Не е моя работа.

Червенокосата продължи да се изчервява, но отговори:

— Моята работа е и твоя, госпожице Джоан. Вярно, че аз би трябвало да се грижа за теб. Но понякога те чувствам като по-голяма сестра.