Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
в) убит президент, убит кандидат-президент, сериозно ранен президент при опит за убийство от страна на известен психопат, на когото въпреки това е било позволено да обикаля свободно, убит водещ негърски национален политик и още безбройни опити за убийства — неуспешни, частично успешни и успешни;
г) толкова много случайни убийства по градските улици, градските паркове и градския транспорт, че повечето уважаващи законите граждани избягваха да излизат по тъмно, особено възрастните;
д) учители в училищата и университетски професори, които преподаваха, че патриотизмът бил отживелица, бракът бил отживелица, грехът бил отживелица, любезността е отживелица — и самите Съединени щати са отживелица;
е) учители, които не можеха да говорят и да пишат граматически правилно и нямаха понятие нито от правопис, нито от смятане;
ж) водещият фермерски щат печелеше най-много от посевите със забранено от закона растение, суровина за забранен от закона наркотик;
з) наричаха кокаина и хероина „лекарство за възстановяване“, углавната кражба — „увеселителна разходка“, вандализма на бандите — „търбушене“, кражбите с взлом — „тараш“, престъпните нападения на банди — „игрички“, а реакцията на всичките тези престъпления беше „момчетата са си момчета“, така че скарайте им се и ги осъдете условно, но не им съсипвайте живота, като ги третирате като престъпници;
и) милиони жени, които намираха за по-удовлетворяващо да раждат извънбрачни деца, отколкото да се омъжат или да ходят на работа.
Не разбирам времева линия три (код „Нийл Армстронг“), така че ще е по-добре да цитирам Джубал Харшо, който я е преживял.
— Мамо Морийн — рече ми той, — Америка по моята времева линия е лабораторен пример за това, какво може да се случи на демокрациите, за онова, което всъщност се е случило на всички съвършени демокрации във всички истории. Съвършената демокрация, демокрацията на „топлото тяло“, при която всеки възрастен може да гласува и всички гласове важат еднакво, си няма вътрешна обратна връзка, с която да се поправя сама. Тя зависи само и единствено от мъдростта на гражданите и способността им да се сдържат сами… противопоставени на глупостта и липсата й при други граждани. Онова, което се предполага, че ще се случи в една демокрация, е всеки суверенен гражданин винаги да гласува в интерес на обществото за безопасността и благоденствието на всички. Но онова, което става, е, че той гласува за личния си интерес така, както го вижда… което за болшинството означава „хляб и зрелища“.
„Хляб и зрелища“ е ракът на демокрацията, фаталната болест, за която цяр няма. Отначало демокрацията върши прекрасна работа. Но след като веднъж държавата разпростре избирателното право над всеки, който не е труп, бил той производител или паразит, този ден е началото на края за държавата. Защото когато плебсът открие, че може да гласува за хляб и зрелища за себе си без всякакви граници и че продуктивните членове на политическото тяло не могат да го спрат, те така и ще направят, докато държавата се обезкърви до смърт или, обезсилена, се предаде на някой нашественик: варварите нахлуват в Рим.
Джубал сви рамене — изглеждаше тъжен.
— Моят свят беше прекрасен… докато не надделяха паразитите.
Джубал Харшо ми посочи също и един симптом, който, както казва той, неизменно се проявява преди да рухне дадена култура: упадък на добрите маниери, на елементарната учтивост, на уважението към правата на другите хора.
— Политическите философи от Конфуций насам, та до ден днешен постоянно го изтъкват. Но първите признаци на този фатален симптом понякога се забелязват много трудно. Наистина ли има значение, ако се пропусне едно почтително обръщение? Или че по-младият говори на по-стария на малко име, без да са го поканили да го направи? Подобно отхлабване на протокола понякога е трудно за оценяване. Но има един непогрешим признак за рухването на добрите маниери: мръсните обществени тоалетни.
В едно здраво общество обществените тоалетни и умивални изглеждат и миришат също толкова чисто и свежо, както банята в приличен частен дом. В едно болно общество… — Джубал млъкна и просто направи отвратена физиономия.
Нямаше нужда да се обяснява — бях го видяла и по собствената си времева линия. По време на първата половина на XX век чак до края на трийсетте години хората от всички обществени слоеве по навик се държаха учтиво един с друг и от само себе си се разбираше, че всеки, който използва обществена тоалетна, ще се старае да я остави също толкова чиста, колкото я е намерил. Това поведение започна да се променя през Втората световна война, а през шейсетте и седемдесетте години грубостта от всякакъв вид стана нещо обичайно.