Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Отговорът му я изненада.
— Може и да се ужасявам — каза той почти шепнешком. — Може и да се ужасявам.
Тя стрелна погледа си нагоре към него и като че ли искаше да заговори. Но Оливър продължи с неочаквана невъздържаност, без да й даде възможност да го прекъсне:
— О, боже! Трябваше да се случи това, за да видя колко низко съм постъпил. Асад не се ръководи от такива подбуди, каквито ръководеха мене. Аз исках да ви притежавам, за да мога да ви накажа. Но той… О, боже! — изпъшка той и за миг закри лицето си с ръце.
Девойката бавно се изправи, движена от странно възбуждение, гърдите й буйно се вдигаха. Но в сломеното си състояние Оливър не можа да го забележи. И в този миг като лъч на надежда, блеснал в отчаянието му, той си спомни за съвета, даден от Фензиле, за пречката, която според нея Асад, като благочестив мюсюлманин, никога не би се осмелил да престъпи.
— Има изход! — възкликна той. — Изходът, посочен от Фензиле, подсказан от нейното коварство. — За миг той се подвоуми със сведен поглед. Но след това каза направо: — Трябва да се омъжите за мен.
Това й подействува почти като плесница. Тя отстъпи назад. Веднага у нея се събуди подозрение; то бързо я доведе до заключението, че Оливър само се беше опитал да я измами с престореното си разкаяние.
— Да се омъжа за вас? — повтори Розамунд.
— Да! — настоя Оливър. И се зае да й обяснява, че като негова съпруга щяла да бъде свещена и неприкосновена за всички добри мюсюлмани; че никой не би могъл да я докосне с пръст, без да извърши светотатство спрямо свещения закон на пророка, и че дори и да имало такива хора, Асад не бил от тях, защото Асад бил крайно благочестив.
— Само по този начин — завърши той — бих могъл да ви спася от него.
Но тя все още проявяваше презрително нежелание.
— Това е твърде отчаяно средство дори и за толкова отчайваща беда — каза Розамунд и с това окончателно изчерпа търпението му.
— Казвам ви, че трябва да го направите! — настоя той почти гневно. — Трябва или ще се съгласите още тази вечер да бъдете отведена в харема на Асад, при това дори не като негова съпруга, а като робиня. О, трябва да ми имате доверие зарад самата вас! Трябва!
— Да ви имам доверие! — възкликна тя и малко остана да се изсмее под натиска на презрението си. — Да имам доверие на вас! Как мога да се доверя на човека, който е вероотстъпник и нищо повече?
Оливър се овладя, за да може да я убеди, да може със студена логика да изтръгне съгласието й.
— Вие сте твърде безпощадна — каза той. — Когато ме осъждате, вие не вземате предвид страданията, през които съм преминал, и вашият дял във всичко това. Сега, като знаете колко несправедливо съм бил обвинен и какви други страшни беди съм претърпял, не забравяйте, че аз съм човек, към когото мъжът и жената, които обичах повече от всичко на света, проявиха такова вероломство. Бях изгубил вяра и в човека, и в бога и ако съм станал мюсюлманин, вероотстъпник и корсар, направил съм го защото нямаше друг начин да се избавя от неописуемия, непосилен труд на веслото, към което бях прикован. — Той й отправи тъжен поглед. — Не намирате ли някакво извинение за мене във всичко това?
Тези думи я трогнаха донякъде, защото, при все че държанието й остана враждебно, в него нямаше вече предишното презрение.
— Никакви беди — каза му тя почти със съчувствие в гласа — не биха могли да ви оправдаят за това, че сте поругали рицарството, че сте опетнили мъжкото си достойнство, че сте злоупотребили със силата, за да преследвате една жена. Каквито причини и да са ви довели до това, вие сте паднали твърде низко, господине, за да заслужите доверието ми.
Оливър наведе глава пред укора, който вече беше прозвучал в сърцето му. Беше справедлив и напълно заслужен, а тъй като сам той съзираше справедливостта му, не виждаше възможност и да го отрече.
— Зная — рече той. — Но аз не търся доверието ви за лична изгода, а зарад самата вас. Аз ви умолявам да го направите само за да спасите себе си. — Подтикнат от внезапно хрумване, Оливър измъкна от пояса си тежката кама и я протегна на девойката с дръжката напред. — Щом ви е необходимо доказателство за моята искреност — промълви той, — вземете ножа, с който се опитахте да се самоубиете тази вечер. При първия признак, че не съм устоял на думата си, можете да го употребите както намерите за най-добре… срещу мене или срещу себе си.
Розамунд го изгледа с известна изненада. Сетне бавно протегна ръка и пое предлаганото й оръжие.
— Не се ли боите, че ще го употребя още сега — запита го тя — и ще сложа край на всичко?
— Аз ви се доверявам — отвърна корсарят, — та да можете в замяна да ми се доверите и вие. Освен това аз ви давам оръжие, в случай че стане най-лошото. Защото, стигне ли се дотам, да се избира между смъртта и Асад, не бих се противил да изберете смъртта. Нека добавя обаче, че би било глупаво да изберете смъртта, докато има възможност да останете жива.