Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Фензиле виждаше пътя си много ясно. Благодарение на благочестието на Асад — както самата тя беше посъветвала, макар и без да очаква такива благоприятни последици — Сакр-ел-Бар беше успял да му препречи пътя. Същото това благочестие трябваше да се използува и занапред, за да се стигне крайната цел.
Наметнала леко копринено було, тя отиде при пашата, който беше седнал сега на дивана под навеса, сам в топлата, благоуханна лятна нощ. Фензиле се приближи с безшумни, гъвкави, дебнещи котешки движения, седна до него почти незабелязано за миг — толкова дълбок бе неговият унес — и леко притисна глава към рамото му.
— Господарю на душата ми — най-после промълви тя, — ти скърбиш. — Самият й глас бе тиха и успокояваща милувка.
Той се стресна и Фензиле долови блясъка на внезапно обърнатите му към нея очи.
— Кой ти каза? — запита подозрително Асад.
— Сърцето ми — отвърна тя с глас, пеещ като цигулка. — Нима може твоето сърце да натежи от тъга, а моето да остане леко? — гальовно продължи тя. — Възможно ли е аз да бъда щастлива, когато ти си печален? Тук, вътре, аз долових твоята тъга, усетих, че имаш нужда от мен, и дойдох да споделя бремето ти или да понеса цялата му тежест зарад тебе. — Ръцете й бяха вдигнати, а пръстите се преплитаха на неговото рамо.
Пашата наведе очи към нея и изражението му се смекчи. Имаше нужда от утеха и никога още Фензиле не бе била по-добре дошла.
Постепенно и с неподражаемо изкуство тя изтръгна от него разказа за всичко случило се. Когато го изслуша докрай, тя пламна от възмущение.
— Това куче! — викна тя. — Невярно, неблагодарно псе! Не те ли предупреждавах за него, о, светлина на бедните ми очи, а ти ми се скара за предупрежденията, подсказани от любовта ми. Сега най-сетне ти го опозна и той не ще те тревожи повече. Ти ще го отхвърлиш, ще го върнеш обратно в праха, от който го издигна с великодушието си.
Но Асад не отговори. Той седеше, унесен в мрачни размишления, загледан право пред себе си. Най-после пашата тежко въздъхна. Той бе справедлив и имаше съвест — колкото странно, толкова и неудобно нещо за корсарски паша.
— В това, което се случи — отвърна посърнало той, — няма нищо, което да ме оправдае, ако отхвърля най-смелия воин на исляма. Дългът ми към аллаха не ще допусне такова нещо.
— Въпреки това неговият дълг към тебе му позволи да те отблъсне, о, господарю — напомни му съвсем тихо Фензиле.
— В желанията ми, да! — отговори пашата и за миг гласът му затрепери от раздразнение. Но той го потисна и продължи по-спокойно: — Нима личните ми подбуди ще надделеят над дълга към вярата? Нима някаква си робиня ще ме принуди да пожертвувам най-храбрия воин на исляма, най-смелия защитник на закона на пророка? Нима искаш да призова върху главата си отмъщението на Единния, като погубя човека, който е бич от скорпиони за неверниците… и всичко това, за да уталожа личния си гняв срещу него, да си отмъстя за неизпълнението на някакво си дребно желание?
— Още ли твърдиш, о, мой живот, че Сакр-ел-Бар е най-смелият защитник на закона на пророка? — запита го тя тихо, но в гласа й прозвуча удивление.
— Твърдя го не аз, а неговите дела — отговори навъсено Асад.
— Аз зная за една постъпка, която не би извършил никой правоверен. Ако трябваха доказателства за неговата нечестивост, той ги даде сега, като взе за съпруга назарянка. Не е ли писано в премъдрата книга: „Не се жени за езичници“? Не е ли това закон на пророка и не го ли наруши той, като прегреши едновременно и против аллаха, и против тебе, о, източнико на моята душа?
Асад се начумери. В това действително имаше истина, нещо, за което съвсем не беше помислил. Но справедливостта го караше все още да защищава Сакр-ел-Бар или пък може би все още търсеше доводи, за да се убеди напълно, че обвинението против корсаря е наистина основателно.