Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Ако знаеше — започна Сакр-ел-Бар — какво означава всичко това за мене…
— Нито зная, нито искам да зная! — прекъсна го Асад. — Каквото и да е то, би трябвало да не го скъпиш пред моето желание. — Изведнъж Асад потисна гнева си и започна да го придумва. Той сложи ръка на мощното рамо на Сакр-ел-Бар. — Хайде, сине мой. Ще бъда великодушен към тебе, защото те обичам, и ще забравя твоя отказ.
— Бъди великодушен дотолкова, господарю, щото да забравиш, че си я поискал някога от мен.
— Още ли продължаваш да ми отказваш? — Тъй сладкият преди миг глас отново прозвуча грубо. — Внимавай да не стигнеш границата на търпението ми. Защото, както те издигнах от калта, така мога с една дума да те захвърля пак там. Както разбих веригите, с които беше прикован към пейката на гребците, така мога да те прикова отново.
— Можеш да направиш всичко това — съгласи се Сакр-ел-Бар. — И понеже, при все че го зная, продължавам да държа за онова, което е двойно мое — и като плячка, и като покупка, — можеш да разбереш колко важни са моите съображения. Затова бъди милостив, Асад…
— Нима трябва да я взема насила, въпреки волята ти? — избухна пашата.
Сакр-ел-Бар настръхна. Той вдигна високо глава и погледна пашата право в очите.
— Докато съм жив, не ще можеш да направиш това — отговори той.
— Невярно, бунтовно псе! Ще се противопоставяш на мене… на мене?
— Умолявам те да бъдеш великодушен и справедлив и да не принуждаваш слугата си да постъпи тъй лошо.
Асад зловещо се усмихна.
— Тази ли е последната ти дума? — запита той.
— Освен че във всяко друго отношение съм твой роб, о, Асад.
За миг пашата остана втренчен в него с унищожителен поглед. После бавно, като човек, взел някакво решение, се запъти към вратата. На прага се спря и се обърна още веднъж.
— Почакай! — рече Асад и с това заплашване си отиде. Сакр-ел-Бар остана за миг на същото място, където беше стоял през време на разговора, сетне сви рамене и се обърна. Той срещна устремения към него напрегнат поглед на Розамунд, но не можа да прочете какво се крие в него. Усети, че няма сили да му устои, и се обърна настрана. Неизбежно бе в момент като този да изпита отново неотдавнашната болка на угризението. Наистина беше надхитрил самия себе си. Обхвана го отчаяние, натежа му пълното съзнание за ужасното дело, което беше извършил и което сега изглеждаше тъй непоправимо. В безмълвното си страдание Оливър почти се убеди, че криво беше тълкувал чувствата си към Розамунд, че съвсем не я мрази, както беше вярвал, и че любовта му към нея още не е угаснала, защото иначе положително сега нямаше да го измъчва възможността тя да стане плячка на Асад. Ако я мразеше действително, както беше вярвал, щеше да му я даде със злобна радост.
Той се мъчеше да разбере дали сегашното му състояние на духа е само последица от откритието, че уликите против, него са били по-убедителни, отколкото беше предполагал, дотолкова убедителни, щото да оправдаят увереността й, че той е убиецът на брат й.
Тогава нейният глас, звънлив и твърд, прекъсна мъчителните му размишления.
— Защо му отказахте?
Оливър се завъртя пак с лице към нея, изумен, онемял от ужас.
— Вие разбрахте? — изтръгна се от него.
— Достатъчно много — каза девойката. — Този лингва франка не се отличава много от френски. — И тя отново запита: — Защо му отказахте?
Той се приближи и застана пред нея.
— Нима искате да знаете защо?
— Всъщност — рече мрачно тя — надали е нужно да ми отговаряте. И все пак, възможно ли е жаждата ви за мъст да е тъй ненаситна, че да сте готов по-скоро да си изгубите главата, отколкото доброволно да се откажете от най-малкия дял от тая мъст?
Лицето му се помрачи отново.
— Разбира се — подхвърли озлобено той, — вие не можете да изтълкувате постъпките ми иначе.
— Не. Запитах ви, понеже не съм съвсем сигурна.
— Разбирате ли какво може да значи да станете плячка на Асад-ед-Дин?
Розамунд потрепера, погледът й се отклони от неговия, но гласът прозвуча спокойно, когато му отговори:
— Нима е толкова по-лошо, отколкото да стана плячка на Оливър-реис или Сакр-ел-Бар, или както още и да ви наричат?
— Щом твърдите, че ви е все едно, няма защо повече да му се противопоставям — отвърна студено той. — Можете да отидете при него. Ако му се противопоставих — може би като глупец, — не го направих от желанието да отмъстя на вас. А защото мисълта за това ме изпълни с ужас.
— В такъв случай би трябвало да се ужасявате не по-малко и от самия себе си — промълви Розамунд.