Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Може да е сгрешил в недомислието си — подхвърли той. При тези думи Фензиле извика, обзета от възхищение към него:
— Какъв извор на милосърдие и снизхождение си ти, о, баща на Марзак! Ти си прав във всичко! Без съмнение, прегрешил е от недомислие, но възможно ли е подобно недомислие за един правоверен, за човек, достоен да бъде наричан от тебе защитник на свещения закон на пророка?
Това бе хитър удар и той прониза бронята на съвестта, с която се мъчеше да се загради пашата. Асад потъна в дълбок размисъл, мрачно загледан в мастилената сянка на стената, хвърляна от месечината. Изведнъж той се изправи.
— В името на аллаха, ти си права! — провикна се той. — Само за да отблъсне мене и да задържи тази франкска девойка за себе си, той бе готов всякак да прегреши против закона.
Фензиле се отпусна на колене и обви ръце около кръста му с вдигнат към него поглед.
— И все пак ти си винаги милостив, винаги умерен във враждебните съждения. Това ли е цялото му прегрешение, о, Асад?
— Цялото? — запита той с наведени към нея очи. — Нима има още нещо?
— Бих искала да нямаше друго. И все пак има нещо, което твоето ангелско милосърдие не ти позволява да видиш. Той постъпи още по-лошо. Не само беше безразсъден към прегрешенията си против закона, а го използува за личните си низки цели и по този начин го оскверни.
— Как? — бързо, почти разгорещено запита Асад.
— Използува го като преграда, зад която да подслони себе си и нея. Като е знаел, че ти, който си лъвът и защитникът на вярата, покорно ще се преклониш пред писаното в книгата, той се ожени за нея, за да я направи неприкосновена за теб.
— Хвала на този, който е всемъдър и ми даде сили да не извърша нещо недостойно! — провикна се пашата със силен глас, за да възхвали себе си. — Аз можех да го убия, за да разтрогна нечестивата връзка, но въпреки това се подчиних на писаното.
— Твоята снизходителност е възрадвала ангелите — отвърна му тя, — но все пак се намери човек толкова подъл, щото да използува и нея, и благочестието ти, о, Асад!
Пашата я отблъсна и се отдалечи, обзет от възбуждение. Той закрачи насам-натам в лунната светлина, а Фензиле самодоволно се отпусна на възглавниците на дивана, безкрайно хубава, с благоразумно забулени от него блеснали очи, в очакване отровата й да извърши своето дело.
Тя го видя да спира и да вдига ръка, сякаш се допитваше до небето, сякаш задаваше въпрос на звездите, които трепкаха в широкия кръг на лунното сияние.
Най-сетне Асад се върна бавно при нея. Още не беше взел решение. В казаното от нея имаше истина, но той знаеше и преценяваше омразата й към Сакр-ел-Бар, известно му бе стремлението й да хвърля най-лоша светлина върху всяка негова постъпка, знаеше ревността й зарад Марзак и затова нямаше вяра в нейните доводи, нямаше вяра и на самия себе си. Освен това у него говореше и собствената му обич към Сакр-ел-Бар, която търсеше своя дял за уравновесяване на присъдата му. Смут цареше в ума му.
— Достатъчно! — рече той почти грубо. — Ще моля аллаха да ми изпрати съвет през нощта. — С тези думи пашата мина край нея, качи се по стъпалата и влезе в къщата.
Фензиле го последва. Цяла нощ лежа тя в неговите нозе, за да бъде готова с първия лъч на зората да заздрави убеждението, което се боеше, че е още слабо, и докато пашата спа спокойно, тя изобщо не мигна и остана да лежи нащрек, с широко отворени очи.
При първия звук на гласа на ходжата Асад скочи от ложето си, послушен на призива, а последните молитвени думи още не бяха отнесени от утринния вятър, когато бе вече готов и пляскаше с ръце, за да повика роби и да даде нарежданията си, от които Фензиле разбра, че се готви незабавно да потегли за пристанището.
— Дано аллах да те е вдъхновил, о, господарю! — възкликна тя и го запита: — Какво си решил?
— Отивам да търся знамение — отговори й той, излезе и я остави в много неспокойно състояние на духа.
Тя повика Марзак и му заповяда да придружи баща си, след като му пошепна припрени напътствия какво да прави и как да постъпва.
— Съдбата ти е в собствените ти ръце — предупреди го майката. — От тебе зависи да я хванеш здраво.
На двора Марзак завари баща си, когато се качваше на доведеното за него бяло муле. Придружаваха го везирът му Цамани, Бускен и още няколко негови капитани. Марзак поиска разрешение да отиде с него. Асад нехайно се съгласи и те тръгнаха. Марзак вървеше до стремето на баща си, малко по-напред от другите. Известно време между бащата и сина цареше мълчание, после синът проговори: