Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Нима трябваше да доверя на някого, че съм била при тебе? — запита тя и Оливър се възхити от силния й сицилийски дух, който оставаше неугасим след толкова години в харема на пашата.
Фензиле бързо се запъти към вратата, но на прага се спря още веднъж.
— Нали няма да я отстъпиш? Няма да я…
— Бъди спокойна — отговори корсарят с такава убедителност, че тя си тръгна доволна.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
ПРЕД ОЧИТЕ НА АЛЛАХА
След като тя си отиде, Сакр-ел-Бар потъна в размишления. Той прецени повторно всяка нейна дума и обсъди как точно трябва да посрещне Асад и как да му откаже, ако целта на идването му съвпада с предреченото от Фензиле.
Така, в мълчание, той очакваше Али или някой друг да го повика да се яви пред пашата. Но вместо това, когато се появи, Али всъщност възвести за идването на Асад-ед-Дин, който влезе по петите му, понеже в нетърпението си бе настоял да го заведат направо при Сакр-ел-Бар.
— Мирът на аллаха да пребъде, сине мой — бе поздравът на пашата.
— А също и с тебе, господарю. — Сакр-ел-Бар направи темане. — Това е висока чест за моя дом. — Той даде знак на Али да си отиде.
— Идвам при тебе като просител — рече Асад и пристъпи напред.
— Като просител, ти? Това е излишно, господарю. За мене няма воля, която да не е отзвук на твоята.
Търсещите очи на пашата се плъзнаха край него и блеснаха, когато съзряха Розамунд.
— Бързах да дойда като влюбен младеж — каза той, — воден от вътрешното чувство, направо при тази, която търся — този франкски бисер, тази пленница от последното ти нападение, с лице на пери23. Не съм бил в касабата, когато оная свиня Цамани се е върнал от тържището, но после, когато научих, че не е успял да я купи, както му бях заповядал, малко остана да се разплача от мъка. Отначало се боях да не я е купил някой търговец от Сус и да е заминал, ала когато чух — благословено да е името на аллаха! — че купувачът си бил ти, веднага се успокоих. Защото ти ще ми я отстъпиш, сине мой.
Пашата говореше с такава увереност, че Оливър със затруднение подбра думите, с които щеше да го разочарова. Ето защо за миг го обзе нерешителност.
— Аз ще възнаградя загубата ти — продължи Асад. — Ще получиш платените от тебе хиляда и шестстотин филипа и още петстотин за утешение. Кажи, че това те задоволява, защото аз горя от нетърпение.
Сакр-ел-Бар мрачно се усмихна.
— Това нетърпение ми е добре познато, господарю, доколкото то се отнася до нея — отвърна бавно той. — Аз горях от него пет безконечни години. За да му сложа край, отидох на далечно и опасно пътуване до Англия с пленен франкски кораб. Ти не знаеше, о, Асад, иначе не би…
— Ба! — прекъсна го пашата. — Ти си търговец по рождение. Няма друг като тебе, Сакр-ел-Бар, когато случаят изисква съобразителност. Е, добре, посочи сам ти цената, използувай нетърпението ми за по-голяма печалба и да приключим въпроса.
— Господарю — спокойно възрази корсарят, — въпросът не е в печалбата. Тя не е за продан.
Асад премигна пред него безмълвен и лека руменина бавно заля жълтеникавите му бузи.
— Не е… не е за продан? — повтори той, като се запъна от изумление.
— Дори да ми предложиш пашалъка си за нея — бе тържественият отговор. След това корсарят продължи по-сърдечно, с глас, в който звучеше молба: — Можеш да ми поискаш всичко друго, което притежавам, и аз с радост ще го сложа пред твоите нозе в знак на преданост и любов към тебе.
— Но аз не искам нищо друго. — Тонът на Асад беше нетърпелив, почти раздразнен. — Искам само тая робиня.
— В такъв случай — отговори Оливър — оставям се на твоето милосърдие и те умолявам да отправиш своя взор другаде.
Асад се намръщи.
— Отказваш ли ми? — запита той и отметна назад глава.
— Уви! — рече Сакр-ел-Бар.
Настъпи мълчание. Все по-мрачно и по-мрачно ставаше лицето на Асад, все по-яростно блестяха очите, които беше впил в своя адютант.
— Разбирам — най-после промълви той със спокойствие, което тъй странно не съответствуваше на вида му, че звучеше зловещо. — Разбирам. Изглежда, че Фензиле е по-права, отколкото съм подозирал. Тъй! — Той измери корсаря за миг с хлътналите си огнени очи. А после му заговори с глас, който трептеше от сдържан гняв: — Спомни си, Сакр-ел-Бар, какво си, какво съм те направил аз. Спомни си безграничната щедрост, с която те обсипаха тези ръце. Сега си мой личен адютант, а някой ден може да станеш и нещо повече. В Алжир никой не стои по-високо от тебе освен самия мене. Нима тогава си толкова неблагодарен, че ми отказваш първото нещо, което съм ти поискал? Право е писаното: „Неблагодарен е човекът.“
23
Пери — фея, вълшебна хубавица, според персийската митология.