Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Каква възможност? — запита девойката с едва забележима следа от предишното си презрение. — Възможността да живея с вас?
— Не — твърдо отговори той. — Ако ми се доверите, заклевам се, че ще се помъча да поправя злото, което съм извършил. Слушайте. В зори моята галеаса тръгва, за да извърши едно нападение. Ще ви отведа тайно на борда и ще намеря начин да ви сваля в някоя християнска страна, Италия или Франция, откъдето ще можете да се завърнете у дома.
— А междувременно ще съм станала ваша съпруга — напомни му тя.
Оливър тъжно се усмихна.
— Още ли се боите от клопка? Нима нищо не може да ви убеди в моята чистосърдечност? Мюсюлманската женитба не е обвързваща за християнка, а аз не ще я считам за женитба. Тя ще послужи само като прикритие, за да ви запази, докато заминем.
— Как мога да се осланям на думата ви в това отношение?
— Как ли? — Оливър замълча объркан, но само за миг. — Камата е у вас — отговори той многозначително.
Девойката се замисли, с очи, впити в ярко блестящото острие.
— А тази женитба? — запита тя. — Как ще стане?
Той й обясни, че според мюсюлманския закон се изисквало само едно изявление, направено пред кадията или някой по-високостоящ от него, в присъствието на свидетели. Още не беше привършил обясненията си, когато отдолу долетя глъчка, тропане на крака и блясък на факли.
— Ето, Асад се завръща с войници! — извика той и гласът му трепереше. — Съгласна ли сте?
— А кадията? — запита Розамунд и по въпроса Оливър разбра, че я беше спечелил на своя страна.
— Казах: кадия или по-високостоящ. Самият Асад ще бъде наш свещеник, а неговите подчинени — свидетели.
— Ами ако откаже? Той ще откаже! — възкликна девойката, сключила пред себе си ръце от възбуждение.
— Аз няма да го питам. Просто ще го изненадам.
— Това… това ще го разгневи. Може да ни отмъсти, защото за него то ще бъде измама.
— Да — отвърна Оливър с обезумял поглед. — Мислих вече и за това. Но нямаме друг избор. Ако не сполучим, тогава…
— Камата е у мене! — провикна се безстрашно Розамунд.
— А за мене ще има или въже или сабя — отговори Оливър. — Дръжте се спокойно! Те идват!
Обаче стъпките, изтрополили по стълбището, бяха на Али. Той се втурна на терасата, обзет от тревога.
— Господарю, господарю! Асад-ед-Дин е дошъл с войска. Довел е със себе си войници!
— Няма от какво да се страхуваш — рече Сакр-ел-Бар, напълно спокоен на вид. — Всичко ще се нареди.
Асад изтича нагоре по съдбите и изскочи на терасата, за да се нахвърли върху своя разбунтувал се адютант. Подир него се качиха пет-шест облечени в черно еничари с ятагани, по които светлината на факлите преливаше в малки кървави струйки.
Пашата се спря пред Сакр-ел-Бар с величествено скръстени ръце и отметна глава, тъй че дългата му бяла брада щръкна напред.
— Върнах се — каза той. — за да употребя сила там, където не може да се спечели с добро. Въпреки това дано аллах да те е благословил с някоя по-разумна мисъл.
— Той действително го стори, господарю — отвърна Сакр-ел-Бар.
— Хвала му! — възкликна Асад с глас, кънтящ от радост. — Момичето в такъв случай! — И той протегна ръка.
Сакр-ел-Бар отстъпи назад при Розамунд и я хвана за ръка, сякаш се канеше да я поведе. В същия миг той изговори съдбоносните думи:
— В свещеното име на аллаха и пред неговите всевиждащи очи, пред тебе, Асад-ед-Дин, и в присъствието на тези свидетели взимам тази жена за своя съпруга според милостивия закон на пророка на аллаха, всемъдрия и милосърдния.
Думите бяха изречени и всичко се свърши, преди Асад да разбере намерението на корсаря. От него се изтръгна изумено възклицание, след това лицето му пламна, очите блеснаха.
Но Сакр-ел-Бар, спокоен и неустрашим пред този царствен гняв, взе кърпата, сложена на раменете на Розамунд, вдигна я и я хвърли върху главата й тъй, че да й закрие лицето.
— Аллах да изсуши ръката на онзи, който презре свещения закон на нашия господар Мохамед и се осмели да открие това лице, и аллах да благослови този съюз и захвърли в дълбините на пъкъла всеки, който се опита да скъса връзката, сключена пред неговите всевиждащи очи.
Това бе страшно. Твърде страшно за Асад-ед-Дин. Зад него еничарите стояха като вързани на каишка хрътки и нетърпеливо очакваха заповедта му. Но тя не идваше. Пашата не се помръдваше, дишаше тежко, леко се олюляваше и от червен постепенно ставаше жълт под напора на вътрешната битка, водена между гнева и огорчението, от една страна, и дълбокото му благочестие, от друга. И докато все още се колебаеше, Сакр-ел-Бар може би помогна на благочестието му да излезе победител.