Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Представила се по този драматичен начин, тя невъзмутимо спусна булото си, тъй че лицето й да бъде пак прилично покрито.
— Да дойдеш тука, в моя дом, по този начин! — избухна той. — Ако това стигне до ушите на твоя господар, какво ще сполети и тебе, и мене? Махай се, жено, и то веднага! — заповяда й корсарят.
— Няма защо да се опасяваш, че ще узнае за това, освен ако не му го кажеш сам ти — отговори посетителката. — Пред тебе не съм длъжна да се оправдавам, защото знаеш, че както и ти, не съм мюсюлманка по рождение.
— Ала Алжир не е твоята родна Сицилия и каквато и да си по рождение, няма да е зле да помниш каква си станала.
Той се впусна подробно да й обяснява степента на извършената от нея глупост, но Фензиле го прекъсна и спря възраженията му в самия им разгар:
— Това са празни думи, които само ме бавят.
— Кажи си болката тогава, в името на аллаха, та да можеш по-скоро да си отидеш.
В отговор на тази недвусмислена покана Фензиле заговори направо за целта си. Тя посочи Розамунд.
— То засяга тази робиня — започна тя. — Днес изпратих своя везир на тържището с нареждането да я купи за мене.
— Тъй и предполагах — рече Сакр-ел-Бар.
— Обаче, изглежда, тя се е харесала и на тебе, и глупакът не посмял да наддава докрай.
— И после?
— Ще ми я отстъпиш ли срещу цената, за която си я купил? — Лек отзвук на тревога трептеше в гласа й.
— С болка трябва да ти откажа, о, Фензиле. Тя не е за продан.
— Ах, почакай! — извика тя. — Платената цена е била висока, много пъти по-висока, отколкото съм чувала някога да е било платено за робиня, колкото хубава и да е била. Все пак искам да я имам. Проста прищявка. А аз не понасям да се противопоставят на моите прищевки. За да задоволя това желание, ще ти платя три хиляди филипа.
Той я изгледа, като се чудеше какви ли нечестиви помисли се крояха в ума й, каква ли бе злодейската й цел.
— Ще ми платиш три хиляди филипа? — повтори бавно той. А после грубо я запита: — Защо?
— За да изпълня прищявката, да задоволя едно хрумване.
— В какво се състои същината на тази прищявка? — настояваше той.
— В желанието да я притежавам — отговори уклончиво Фензиле.
— А това желание да я притежаваш, откъде води то своето начало? — запита я в отговор Сакр-ел-Бар колкото търпеливо, толкова и непоколебимо.
— Ти задаваш прекалено много въпроси! — възкликна Фензиле в пристъп на яд.
Той сви рамене и се усмихна.
— А ти даваш прекалено малко отговори.
Тя сложи ръце на хълбоците си и го погледна право в лицето. През булото той смътно долови блясъка на очите й и прокълна предимството й да може да скрие лицето си от проницателния му поглед.
— С една дума, Оливър-реис — каза Фензиле, — ще ми я продадеш ли за три хиляди филипа?
— С една дума: не — отговори корсарят.
— Няма да я продадеш дори за три хиляди филипа? — Гласът й преливаше от изненада и той не можеше да разбере дали е искрена, или престорена.
— Дори и за тридесет хиляди — отвърна той. — Робинята е моя и аз не ще я отстъпя. И тъй, понеже ти казах решението си и понеже забавянето ти тук е гибелно за двама ни, аз те моля да си отидеш.
Настъпи кратко мълчание и никой от двамата не забеляза живото любопитство, изписано на бледото лице на Розамунд. Никой от тях не подозираше нейните познания по френски език, които й даваха възможност да схваща повечето от казаното на лингва франка, използуван от тях. Фензиле се приближи към него.
— Значи не ще я отстъпиш, а? — запита тя и Сакр-ел-Бар долови със сигурност, че му се присмива. — Не бъди толкова самоуверен. Ще бъдеш принуден да го направиш, приятелю мой, ако не за мене, тогава за Асад. Сам той идва да я вземе, лично.
— Асад ли? — извика той неприятно изненадан.
— Асад-ед-Дин — отговори Фензиле и веднага поднови молбата си: — Хайде тогава! Положително по-разумно е да сключиш изгодна сделка с мене, отколкото неизгодна с пашата.
Той поклати глава и застана в решителна стойка.
— Нямам намерение да сключвам сделки с никого от вас. Тази робиня не е за продан.
— Нима ще се осмелиш да се противопоставиш на Асад? Казвам ти, че той ще я вземе, безразлично дали е за продан, или не.
— Разбирам — рече Оливър и присви очи. — Значи в този страх се корени твоята прищявка да я купиш за себе си. Ти никак не си хитра, о, Фензиле. Съзнанието, че собствените ти прелести увяхват, те кара да трепериш да не би тази голяма хубост да те измести съвсем в очите на твоя господар, а?
Макар и да не можеше да види лицето й и да прочете на него действието на тази подигравка, той успя да забележи поне тръпките, които преминаха през забулената й снага, и долови отзвука на гнева да трепти в отговора й: